Богаташът и Лазар са персонажи в една от притчите на Исус Христос. (Лука 16:19-31) В нея те представят две групи от хора: 1) гордите юдейски религиозни водачи по времето на Исус и 2) обикновените, но искрени хора, които откликнали на Исусовото послание.

В статията ще разгледаме:

•  Какво казал Исус за богаташа и Лазар?

•  Това истинска история ли е?

•  Дали този разказ подкрепя учението за ада?

•  Какво е значението на историята за богаташа и Лазар?

 В 16 глава на Евангелието според Лука Исус описал двама мъже, които претърпели драстична промяна в положението си.

 Ето накратко историята: Един богат човек живеел в разкош. Пред вратите му бил донасян един просяк на име Лазар. Той се надявал да получи храната, която падала от трапезата на богаташа. След време Лазар умрял и ангелите го отнесли при Авраам. Богаташът също умрял и бил погребан. В разказа и двамата мъже са в съзнание, въпреки че са починали. Умрелият богаташ се измъчвал от силния огън и помолил Авраам да изпрати Лазар да охлади езика му с капка вода от пръста си. Авраам отказал да изпълни молбата му и му казал, че те двамата са претърпели пълна промяна в положението си и че има голяма пропаст между тях, която не може да се премине.

 Не. Това е притча, която Исус разказал, за да даде урок на слушателите си. Някои богослови признават това. Например в „Ред на евангелските събития“ в „Синодално издание на Библията“ пише, че това е притча. А в католическата „Йерусалимска Библия“ в бележка под линия се казва, че това е „притча под формата на разказ, който няма връзка с исторически личности“.

 Искал ли по този начин Исус да каже, че има живот след смъртта? Дали имал предвид, че когато умрат, някои хора страдат в огнен ад и че Авраам и Лазар били в небето? Няколко факта показват, че това не може да е вярно.

 Например:

•   Ако богаташът бил на буквално място за огнени мъчения, нямало ли огънят да изпари водата от пръста на Лазар?

•   Дори да не се изпаряла, щяла ли една капка вода да донесе на богаташа трайно облекчение от страданията в буквален огън?

•   Как можело Авраам да е жив в небето, щом Исус ясно казал, докато бил на земята, че никой не се бил възнесъл на небето? (Йоан 3:13)

 Не. Макар историята да не е истинска, някои хора твърдят, че все пак тя символизира това, че добрите хора отиват на небето, а лошите са измъчвани в ада. a

 Основателно ли е това заключение? Не.

 Учението за ада не е в съгласие с онова, което Библията казва за състоянието на мъртвите. Например в нея не пише, че след смъртта си всички добри хора живеят блажено на небето или че лошите хора са измъчвани в огнен ад. Вместо това тя ясно посочва: „Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5)

 Разказът на Исус показвал, че за две групи от хора скоро предстояла голяма промяна в положението.

 Богаташът очевидно представял юдейските религиозни водачи, които обичали парите. (Лука 16:14) Те слушали какво говорел Исус, но се противопоставяли на посланието му. Освен това гледали отвисоко на обикновените хора. (Йоан 7:49)

 Лазар представял обикновените хора, които приели посланието на Исус и които били презирани от юдейските религиозни водачи.

 Промяната в положението била драстична и за двете групи.

•   Юдейските религиозни водачи си мислили, че имат Божието одобрение, но не приемали Исусовото послание. Ето защо Бог отхвърлил тях и поклонението им. Така те сякаш умрели. За тях посланието, което Исус и последователите му известявали, било като мъчение. (Матей 23:29, 30; Деяния 5:29-33)

•   Обикновените хора, които дълго време били пренебрегвани от религиозните водачи, сега можели да опознаят Бога и да се приближат до него. Мнозина приели Исусовите учения и извлекли полза от тях. Така получили възможността да се радват на Божието благоволение вечно. (Йоан 17:3)