Хирурзите отдавна съзнават нуждата от медицински лепила, които да се прилагат върху човешка тъкан. Много от наличните лепила не могат да се използват за вътрешни рани, защото са токсични, втвърдяват се след изсъхване и не залепват за влажни тъкани. Изследвайки слузта на голия охлюв a, учените са намерили разрешение на тези проблеми.

 Помисли върху следното: Когато се чувства застрашен, голият охлюв отделя слуз, която е достатъчно лепкава, за да го прикрепи към мокро листо. Този защитен механизъм предпазва охлюва, като същевременно му осигурява известна подвижност.

 Изследователите са установили няколко фактора, които допринасят за ефективността на това природно лепило, като например химични връзки и електростатично привличане. Слузта прониква през повърхността, за която охлювът се е прикрепил, и остава еластична при опит той да бъде отстранен оттам. Разработвайки материал, наподобяващ свойствата на слузта на голия охлюв, изследователите са създали лепило, което е много по-силно от настоящите медицински лепила и може да залепне към жив орган. Твърди се, че то залепва „толкова добре за органите, колкото хрущялите за костите“.

 Учените вярват, че това лепило може да стане част от инструментите на всеки хирург, премахвайки нуждата от шевове и скоби. То може да се използва за възстановяване на хрущяли или за закрепване на медицински устройства на нужното място в тялото. Вече са проведени експерименти, които показват, че лепилото е ефикасно при затваряне на дупка в сърце на прасе и в черен дроб на плъхове.

 Учените често намират забележителни решения на разпространени проблеми, като изучават природата. „Важно е да знаеш къде да гледаш и след това да забележиш добрите идеи“, казва Доналд Ингбер, директор на института, разработил синтетичното лепило.

 Какво мислиш? Дали естественото лепило в слузта на голия охлюв се е появило в резултат на еволюция, или замисъл?