Израилтянинът Елкана имал две жени, Анна и Фенина, но обичал повече Анна. Фенина имала много деца и постоянно се присмивала на Анна, че няма деца. Всяка година Елкана водел семейството си в светия шатър в Сило, за да се поклонят на Йехова. Веднъж, докато били там, той забелязал, че скъпата му Анна е много тъжна. Той ѝ казал: „Моля те, не плачи. Нали имаш мене? Аз те обичам.“

По–късно Анна отишла сама да се моли. Тя не спирала да плаче и умолявала Йехова да ѝ помогне. Анна обещала: „Йехова, ако ми дадеш син, ще го дам на тебе и той ще ти служи през целия си живот.“

Първосвещеникът Илий видял Анна да хлипа и си помислил, че е пияна. Тя му казала: „Не съм пияна, господарю мой. Имам сериозен проблем и го споделих с Йехова.“ Илий разбрал, че е сгрешил, и ѝ казал: „Нека Бог ти даде това, което искаш.“ Анна се почувствала по–добре и си отишла. След около година родила момче и го нарекла Самуил. Представи си колко щастлива била Анна!

Тя не забравила обещанието си към Йехова. След като спряла да  кърми Самуил, Анна го завела в светия шатър. Тя казала на Илий: „Това е момчето, за което се молих. Давам го на Йехова, за да му служи през целия си живот.“ Всяка година Елкана и Анна посещавали Самуил и му носели нова горна дреха без ръкави. Йехова дал на Анна още трима синове и две дъщери.