1. Какво пътуване предстои на Йона, и с какви чувства го изпълва крайната му цел?

ЙОНА има много време за размисъл. Предстои му да измине над 800 километра пеша, което ще му отнеме около месец, може би дори повече. Първо трябва да избере между по–краткия и по–безопасния, но по–дълъг път, след което да премине множество долини и планини. Вероятно трябва да заобиколи голямата Сирийска пустиня, да прекоси реки като могъщия Ефрат и да търси подслон сред чуждите народи, обитаващи Сирия, Месопотамия и Асирия. През целия път Йона мисли за града, от който толкова се страхува и към който се приближава с всяка крачка — Ниневия.

2. Как Йона е разбрал, че не може да избяга от задачата си?

² Йона знае едно нещо със сигурност: не може да избяга от задачата си. Вече се е опитал да направи това. Както видяхме в предишната глава, Йехова търпеливо го е поправил, като е причинил буря в морето и чудодейно го е спасил чрез една голяма риба. Три дни по–късно рибата го е избълвала жив на брега. Сега пророкът изпитва повече страхопочитание към Бога и е по–смирен. (Йона, 1 и 2 глава)

3. Какво качество е проявил Йехова към Йона, но какъв въпрос възниква?

³ Когато Йехова за втори път му казва да отиде в Ниневия, Йона послушно се отправя на това дълго пътуване на изток. (Прочети Йона 3:1–3.)  Дали обаче е позволил поправянето от Йехова наистина да го промени? Йехова е проявил милост към него, като го е спасил от удавяне, не го е наказал за непослушанието му и му е дал още една възможност да изпълни задачата си. Научил ли се е в крайна сметка Йона да проявява милост към другите? За несъвършените хора често е трудно да проявяват това качество. Нека да видим какво можем да научим от преживяванията на Йона.

4, 5. Защо Йехова наричал Ниневия „големия град“, и какво научаваме за него от това?

⁴ Йехова гледал на Ниневия по–различно от Йона. В Библията четем: „Ниневия беше важен град в очите на Бога.“ (Йона 3:3; виж и бел. под линия) В разказа на Йона Йехова три пъти нарича Ниневия „големия град“. (Йона 1:2; 3:2; 4:11) Защо тя била важна за него?

 ⁵ Ниневия била древен град, един от първите, които Нимрод основал след Потопа. Очевидно представлявала голям мегаполис, включващ няколко други града, и били нужни три дни, за да бъде обходена от единия до другия край. (Бит. 10:11; Йона 3:3) Със своите величествени храмове, масивни стени и други интересни сгради тя била впечатляваща. Но нищо от това не я правело важна за Йехова. От значение за него били хората. За времето си Ниневия имала голямо население. Йехова бил загрижен за жителите ѝ въпреки лошите им дела. Той цени човешкия живот и знае, че всеки човек може да се разкае и да се научи да постъпва правилно.

6. (а) Защо може би Йона се страхувал от Ниневия? (Виж също бел. под линия.) (б) Какво научаваме за него от проповедната му дейност?

⁶ Когато най–накрая влязъл в Ниневия и се озовал сред огромното ѝ население от над 120 000 души, Йона сигурно още повече се уплашил. * Той вървял цял ден, навлизайки в гъмжащия от хора град, и вероятно търсел подходящо централно място, за да извести посланието си. Как щял да говори с тези хора? Знаел ли асирийски език или Йехова му бил дал тази способност по чудодеен начин? Не можем да кажем. Възможно е Йона да е говорил на родния си еврейски език и да е използвал преводач. Във всеки случай посланието му било просто и едва ли щяло да му спечели благоволението на хората. То гласяло: „Само след четирийсет дни Ниневия ще бъде унищожена!“ (Йона 3:4) Пророкът безстрашно повтарял тези думи. Той проявил забележителна смелост и вяра — качества, от които християните днес се нуждаят повече от всякога.

7, 8. (а) Как реагирали ниневийците на посланието на Йона? (б) Какво направил царят на Ниневия, като чул посланието?

⁷ Посланието на Йона привлякло вниманието на ниневийците. Без съмнение той очаквал враждебна и груба  реакция. Вместо това се случило нещо забележително. Хората го послушали! Думите му се разпространили със светкавична бързина. Не след дълго целият град говорел за мрачното пророчество на Йона. (Прочети Йона 3:5.) Богати и бедни, млади и стари, всички се разкаяли и обявили пост. Скоро новината за това стигнала до ушите на царя.

⁸ Той също откликнал на посланието на Йона и се разкаял. Обзет от страх от Бога, станал от престола си, съблякъл царските си дрехи, облякъл същата груба дреха, каквато носели хората, и дори ‘седнал в пепел’. Заедно със знатните си служители царят издал указ, който превърнал поста от спонтанна реакция в задължително изискване. Той наредил всички хора, дори домашните животни *, да се покрият с вретище. Смирено признал, че народът му има вина, защото върши много зло и насилие. Царят изразил надежда, че виждайки разкаянието им, Бог ще се смили над тях, като казал: „Кой знае дали истинският Бог няма ... да отвърне пламтящия си гняв от нас, за да не умрем?“ (Йона 3:6–9)

9. Какво съмнение изразяват някои критици относно ниневийците, но откъде знаем, че не са прави?

⁹ Някои критици се съмняват, че е възможно ниневийците да са се променили толкова бързо. Но библейските учени казват, че подобни действия не били необичайни за суеверната и променлива природа на хората от онези народи в древни времена. Знаем, че тези критици грешат, понеже и самият Исус Христос по–късно споменал разкаянието на ниневийците. (Прочети Матей 12:41.) По времето на тези събития той бил в небесата и ги видял. (Йоан 8:57, 58) Следователно никога не бива да си правим заключението, че е невъзможно някой да се разкае, колкото и лош да ни се струва. Само Йехова вижда какво е в човешкото сърце.

10, 11. (а) Как се отнесъл Йехова към разкаянието на ниневийците? (б) Защо можем да сме сигурни, че присъдата му не била погрешна?

¹⁰ Как се отнесъл Йехова към разкаянието на ниневийците? По–късно Йона писал: „Истинският Бог видя делата им, видя, че се отвърнаха от лошия си път. Затова истинският Бог съжали за бедствието, което беше казал, че ще им нанесе, и не го нанесе.“ (Йона 3:10)

¹¹ Означават ли тези думи, че Йехова сметнал за погрешна присъдата си над Ниневия? Не. Библията обяснява, че неговата справедливост е съвършена. (Прочети Второзаконие 32:4.) Просто праведният му гняв срещу града утихнал. Йехова видял промяната в хората и разбрал, че наказанието, което смята да им наложи, вече не е необходимо. Това била възможност да прояви милост.

12, 13. (а) Как Йехова показва, че е разумен, гъвкав и милостив? (б) Защо пророчеството на Йона не било фалшиво?

¹² Йехова не е непреклонен, студен, нито безчувствен Бог, както често го представят религиозните водачи. Напротив той е разумен, гъвкав и милостив. Когато реши да накаже злите, първо ги предупреждава чрез представителите си на земята, понеже иска да направят същото като жителите на Ниневия — да се разкаят и да променят пътищата си. (Езек. 33:11) Йехова казал на своя пророк Йеремия: „Когато кажа на някой народ и на някое царство, че ще го изкореня, съборя и унищожа, а този народ се отвърне от злото, за което му говорех, тогава ще съжаля за бедствието, което смятах да му нанеса.“ (Йер. 18:7, 8)

¹³ В такъв случай било ли фалшиво пророчеството на Йона? Не, защото послужило като предупреждение. То било отправено заради злите дела на ниневийците, които впоследствие се променили. Ако те се върнели към злите си пътища, Бог щял да изпълни същата присъда над тях. Точно това станало по–късно. (Соф. 2:13–15)

14. Как реагирал Йона, когато Йехова се смилил над Ниневия?

¹⁴ Как реагирал Йона, когато унищожението не дошло в очакваното от него време? Повествованието ни казва: „Това обаче никак не се хареса на Йона и той се разгневи.“ (Йона 4:1) Пророкът дори отправил молитва към Всемогъщия, която звучала като укор! Той казал, че е трябвало да си остане вкъщи, в своята земя. Твърдял, че от самото начало е  знаел, че Йехова няма да нанесе бедствие на Ниневия, и дори използвал това като извинение за бягството си към Тарсис. После казал, че е по–добре да умре, отколкото да живее. (Прочети Йона 4:2, 3.)

15. (а) Какво вероятно разочаровало Йона? (б) Как Йехова се отнесъл към обезсърчения си пророк?

¹⁵ Какъв бил проблемът на Йона? Не знаем какво точно му минавало през ума, но той бил оповестил унищожението на Ниневия пред всичките ѝ жители. И те му били повярвали. А ето че нямало никакво унищожение. Дали Йона се страхувал, че ще му се подиграват и ще го обявят за фалшив пророк? Какъвто и да бил случаят, той не се радвал, че хората се разкаяли и че Йехова се смилил над тях, а все повече затъвал в собственото си огорчение, самосъжаление и наранена гордост. Явно обаче милостивият Бог на Йона все пак видял нещо добро в своя обезсърчен пророк. Вместо да го накаже за неуважението му, Йехова любезно му задал един подтикващ към размисъл въпрос: „Нима имаш право да се гневиш?“ (Йона 4:4) Отговорил ли му Йона? Библията не казва нищо за това.

16. В какви отношения някои не са съгласни с Бога, и каква поука можем да си извадим от примера на Йона?

¹⁶ Лесно е да осъждаме държанието на Йона, но трябва да помним, че не е рядкост несъвършените хора да са на различно мнение от Бога. Някои смятат, че Йехова е трябвало да предотврати дадена трагедия, да накаже веднага злите или дори че досега е трябвало да сложи край на цялата тази световна система. Примерът на Йона ни напомня, че когато не сме съгласни с Йехова Бог, винаги нашата гледна точка е погрешната — никога неговата.

17, 18. (а) Какво направил Йона, след като излязъл от Ниневия? (б) Как чудесата на Йехова се отразили на пророка?

¹⁷ Обезсърченият пророк напуснал Ниневия и се отправил не към дома, а на изток към планините, от които се откривала добра гледка към областта. Направил си навес и седнал да чака и да наблюдава града. Може би Йона все още се надявал да стане свидетел на унищожението му. Как Йехова щял да научи този твърдоглав мъж на милост?

¹⁸ През нощта Бог направил така, че да израсне една кратуна. Когато се събудил, Йона видял буйното растение с широки листа, които правели много повече сянка от нищожния  му навес. Това повдигнало духа му. Йона много се зарадвал на кратуната и може би си мислел, че чудодейното ѝ появяване е знак за Божията благословия и одобрение. Но Йехова не искал само да го избави от горещината и да му помогне да преодолее неоснователния си гняв. Той искал да стигне до сърцето му. Затова извършил още чудеса. Изпратил един червей да порази кратуната. После изпратил „горещ източен вятър“ и Йона започнал „да губи съзнание“. Той толкова се отчаял, че отново се помолил на Бога да умре. (Йона 4:6–8)

19, 20. Как Йехова накарал Йона да се замисли?

¹⁹ Йехова пак попитал Йона дали има право да се гневи, този път за изсъхналата кратуна. Вместо да се разкае, Йона заявил: „Имам право да се гневя, дори до смърт!“ Сега бил моментът Йехова да му даде урок. (Йона 4:9)

²⁰ Той накарал Йона да се замисли, като казал, че на пророка му дожаляло за най–обикновено растение, което израснало за една нощ, въпреки че той нито го бил посадил,  нито се бил грижил за него. След това Бог казал: „А аз да не изпитвам ли жал за големия град Ниневия, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не правят разлика между ляво и дясно, както и много добитък?“ (Йона 4:10, 11) *

21. (а) Какъв нагледен урок дал Йехова на Йона? (б) Как разказът за Йона ни помага да анализираме честно нагласата си?

²¹ Разбираш ли нагледния урок на Йехова? Йона не бил направил нищо за това растение. Йехова обаче е изворът на живота и се грижел за ниневийците, както се грижи за всичките си земни творения. Как можел Йона да цени едно растение повече от живота на 120 000 души и техния добитък? Той бил започнал да мисли егоистично. Всъщност съжалявал за растението само защото имал полза от него. Нима и гневът му към Ниневия не бил продиктуван от егоистични подбуди — от гордост и желание да запази репутацията си, да се окаже прав? Разказът за Йона ни помага да анализираме честно собствената си нагласа. Та кой от нас е застрахован срещу такива егоистични склонности? Колко благодарни трябва да сме, че Йехова търпеливо ни учи да бъдем безкористни, състрадателни и милостиви като него!

22. (а) Как явно повлияли на Йона мъдрите наставления на Йехова относно милостта? (б) Какъв урок трябва да научим всички ние?

²² Дали Йона взел присърце този урок? Книгата, носеща неговото име, завършва с въпроса на Йехова. Някои критици твърдят, че Йона така и не му отговорил. Истината е обаче, че има отговор, и това е самата книга. Фактите показват, че тя е написана от Йона. Представи си пророка жив и здрав отново в родината му. Вече възрастен, по–мъдър и по–смирен, той пише този разказ и със съжаление клати глава, когато описва собствените си грешки, непослушанието си и упорития си отказ да прояви милост. Явно Йона научил важен урок от мъдрите наставления на Йехова. Научил се да бъде милостив. А ние? (Прочети Матей 5:7.)