1, 2. Как много хора гледат на работата си?

ЧЕСТО хората описват себе си с работата си. За мнозина позицията или работата определя стойността на човек. В някои народи, когато се запознаваш с някого, един от първите въпроси, които се задават, е: „Какво работиш?“

² Библията понякога описва хората с работата, която вършели. В нея пише за „данъчния служител Матей“, „един кожар Симон“ и „обичания от всички лекар Лука“. (Мат. 10:3; Деян. 10:6; Кол. 4:14) В други случаи тя посочва назначенията или привилегиите на някои в службата. Четем за цар Давид, пророк Илия и апостол Павел. Тези мъже ценели дадените им от Бога назначения. Ако и ние имаме отговорности в службата, също трябва да ги ценим.

3. Защо е нужно възрастните да обучават по–младите? (Виж илюстрацията в началото.)

³ Много от нас обичат теократичните си назначения и биха искали да ги изпълняват вечно. За съжаление обаче от дните на Адам всяко поколение остарява и си отива и на негово място идва следващо. (Екл. 1:4) В последните години  това създаде специфични трудности за истинските християни. Дейността на народа на Йехова се разраства. В новите проекти, които започваме, прилагаме нови методи, които често включват съвременни технологии. За някои възрастни може да е трудно да са в крак с подобренията. (Лука 5:39) Дори да не е така, по–младите може да имат повече сили и енергия от възрастните. (Пр. 20:29) Ето защо е както любещо, така и практично възрастните да подготвят по–младите да поемат повече отговорности. (Прочети Псалм 71:18.)

4. Защо за някои е трудно да възлагат отговорности? (Виж блока „ Защо някои не възлагат отговорности на други“.)

⁴ На тези, които имат власт в сбора, може да не им е лесно да прехвърлят отговорности на по–младите. Някои се страхуват да изгубят позицията си, която много обичат. Други смятат, че ако не контролират нещата, работата няма да бъде свършена добре. Трети си мислят, че нямат време да обучават други. По–младите, от своя страна, трябва да внимават да не изгубят търпение, ако не им се поверяват допълнителни задачи.

5. Какви въпроси ще обсъдим в тази статия?

⁵ Нека тогава разгледаме следните въпроси: Как възрастните могат да помагат на по–младите да поемат повече отговорности и защо е важно това? (2 Тим. 2:2) От друга страна, защо по–младите трябва да имат правилна нагласа, когато помагат на по–опитните братя и се учат от тях? Отначало нека видим как цар Давид подготвил сина си да изпълни една важна задача.

6. Какво искал да направи цар Давид, но какво постановил Йехова?

⁶ След като няколко години живял като беглец, Давид станал цар и заживял в удобен дворец. Разтревожен от факта, че няма „дом“, или храм, посветен на Йехова, той искал да построи такъв „дом“. Затова казал на пророк Натан: „Виж! Аз живея в дворец от кедрово дърво, а ковчегът на договора на Йехова се намира  в шатър.“ Натан отговорил: „Направи всичко, каквото ти е по сърце, защото истинският Бог е с тебе.“ Но Йехова дал други напътствия. Той казал на пророка да предаде на Давид: „Няма ти да построиш дом за мене, в който да живея.“ Въпреки че любещо уверил Давид, че ще продължава да го благославя, Йехова постановил неговият син Соломон да построи храма. Как реагирал Давид? (1 Лет. 17:1–4, 8, 11, 12; 29:1)

7. Как реагирал Давид на напътствията на Йехова?

⁷ Давид не се въздържал да подкрепи проекта, натъжен, че няма да получи заслугите за построяването на храма. Всъщност сградата наистина станала известна като Соломоновия храм, а не Давидовия. Той вероятно бил разочарован, че не може да изпълни желанието на сърцето си, но въпреки това напълно подкрепил строежа. Давид ентусиазирано организирал работниците и събрал желязо, мед, сребро, злато и кедрови трупи. Освен това насърчил Соломон с думите: „Сега, сине мой, нека Йехова бъде с тебе. И ти ще успееш да построиш дом на Йехова, твоят Бог, както той каза за тебе.“ (1 Лет. 22:11, 14–16)

8. Защо Давид можел да сметне, че Соломон е неспособен, но какво направил?

⁸ Прочети 1 Летописи 22:5. Давид можел да сметне, че Соломон не е способен да надзирава такъв важен проект. Все пак храмът трябвало да бъде „превъзходен и величествен“, а по това време Соломон бил „млад и нежен“. Но Давид знаел, че Йехова щял да помогне на сина му да се справи. Ето защо се съсредоточил върху онова, което можел да направи за строежа, и подготвил материали в огромни количества.

9. Как възрастните могат с радост да поверяват отговорности на по–младите? Дай пример.

⁹ Възрастните братя не бива да се обезсърчават, когато се наложи да прехвърлят задачите си на по–младите. Всъщност е в полза на дейността за Царството младите да бъдат обучавани да изпълняват отговорности. Назначените мъже трябва да се радват, когато по–младите, които са обучили, са готови да поемат работата. Да разгледаме един пример. Представи си баща, чийто син се учи да кара кола. Като малък синът само е гледал как баща му шофира. След време бащата му е обяснявал какво точно прави. Когато вземе шофьорска книжка, синът сам започва да кара автомобила и баща му му дава допълнителни съвети. Понякога се сменят в шофирането. Но когато бащата остарее, предимно синът кара колата. Мъдрият баща се радва да преотстъпи шофьорското място на сина си и не смята, че трябва да има пълен контрол над нещата. По подобен начин възрастните братя се гордеят да виждат  как по–младите, които са обучили, поемат теократични отговорности.

10. Как гледал Моисей на славата и авторитета?

¹⁰ По–възрастните трябва да се пазят от ревност. Обърни внимание как реагирал Моисей, когато някои от стана на Израил започнали да се държат като пророци. (Прочети Числа 11:24–29.) Помощникът му Исус Навиев искал да ги спре, понеже явно си мислел, че те отнемат от славата и авторитета му. Но Моисей отговорил: „Нима ревнуваш заради мене? Недей! Бих искал всички хора от народа на Йехова да са пророци, защото тогава Йехова ще е поставил духа си върху тях!“ Той виждал ръката на Йехова в този случай. Моисей не искал да получава почит, а изразил желание всички Божии служители да се радват на същите духовни дарове. Не се ли радваме подобно на Моисей, когато другите получат назначения, които е можело да бъдат дадени на нас?

11. Какво казал един брат за промяната на назначението си?

¹¹ Днес има много братя, които са работили усърдно десетилетия наред и са обучили други да поемат повече отговорности. Например Питър бил в целодневна служба повече от 74 години, 35 от които служил в един европейски клон. Доскоро той бил надзорник на Отдела по службата. Сега тази отговорност изпълнява Пол, по–млад брат, който няколко години работил с Питър. Когато го попитали какво мисли за промяната на назначението си, Питър отговорил: „Толкова се радвам, че има братя, които са обучени да поемат повече отговорности и които толкова добре се справят с работата.“

12. Каква е поуката от библейския разказ за Ровоам?

¹² След смъртта на Соломон се възцарил неговият син Ровоам. Когато се нуждаел от съвет как да изпълнява отговорностите си, той се обърнал първо към старейшините. Но отхвърлил съвета им! Ровоам избрал да послуша младите мъже, които били израснали с него и сега му служели. Последствията били катастрофални. (2 Лет. 10:6–11, 19) Каква е поуката от този разказ? Ще е мъдро да се допитваме до по–възрастните и по–опитни братя и да обмисляме внимателно съветите им. Въпреки че не е нужно младите да се чувстват задължени да се придържат към старите методи, те не бива бързо да отхвърлят препоръките на по–възрастните.

13. Как по–младите трябва да си сътрудничат с възрастните?

¹³ Някои по–млади братя може понастоящем да координират дейности, в които участват и възрастни. Макар че те вече имат различна роля, ще е добре да се възползват от мъдростта и опита на възрастните, преди да вземат решения. Споменатият по–рано Пол, който е надзорник на отдел в Бетел на мястото на Питър, казал: „Отделях време да се съветвам с Питър и насърчавах другите в отдела да правят същото.“

14. Какво научаваме от сътрудничеството между Тимотей и апостол Павел?

¹⁴ Младият Тимотей служел заедно с апостол Павел години наред. (Прочети Филипяни 2:20–22.) Павел писал на коринтяните: „Изпращам при вас Тимотей, понеже той е мое любимо и вярно дете в Господаря, и ще ви припомни всичко онова, от което се ръководя в  службата на Христос Исус и което поучавам навсякъде във всеки сбор.“ (1 Кор. 4:17) Това кратко изказване разкрива, че Павел и Тимотей били близки сътрудници. Апостолът бил отделил време да предаде на младия мъж „всичко онова, от което се ръководел в службата на Христос“. Тимотей бил добър ученик и спечелил обичта на Павел, който бил уверен, че младият му сътрудник може да се грижи за духовните нужди на християните в Коринт. Какъв чудесен пример за старейшините днес, които обучават други братя да са начело в сбора!

15. Как съветът на Павел към християните в Рим може да ни помогне да се справяме с промените?

¹⁵ Живеем във вълнуващи времена. Земната част на организацията на Йехова напредва в различни отношения, а напредъкът изисква промени. Когато промените ни засегнат лично, нека бъдем смирени и да мислим какво ще е в полза на дейността на Царството, а не да се съсредоточаваме върху собствените си желания. Така ще допринасяме за единството. Павел писал на християните в Рим: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли, но да мисли така, че да бъде със здрав разум, всеки според вярата, която Бог му е отмерил. Защото точно както в едно тяло имаме много части, но не всички части изпълняват същата задача, така и ние, макар и много, сме едно тяло в единство с Христос.“ (Рим. 12:3–5)

16. Как възрастните и по–младите братя, а също и техните съпруги могат да допринасят за мира и единството в организацията на Йехова?

¹⁶ Каквито и да са обстоятелствата ни, нека подкрепяме интересите на славното Царство на Йехова. Възрастни братя, обучавайте по–младите да вършат това, което вие вършите. Вие, по–млади братя, поемайте отговорности, бъдете скромни и проявявайте уважение към възрастните. Съпруги, подражавайте на Прискила, жената на Акила, която вярно придружавала и подкрепяла съпруга си въпреки промените в обстоятелствата им. (Деян. 18:2)

17. В какво бил уверен Исус относно учениците си и за какво ги обучил?

¹⁷ Исус е най–добрият пример на човек, който обучавал другите да поемат повече отговорности. Той знаел, че земната му служба ще приключи и други ще продължат дейността му. Въпреки че учениците му били несъвършени, той им имал доверие и им казал, че ще вършат по–големи дела от неговите. (Йоан 14:12) Исус ги обучил добре и те разпространили добрата новина по целия познат дотогава свят. (Кол. 1:23)

18. Какво ни очаква в бъдеще и какво можем да правим сега?

¹⁸ След жертвената си смърт Исус бил възкресен на небето, където получил допълнителна работа и власт „далеч над всяко правителство, власт, сила и господство“. (Еф. 1:19–21) Ако умрем верни преди Армагедон, ще бъдем възкресени в праведен нов свят, където ще има изобилие от удовлетворяваща работа. Но още днес всеки един от нас може да участва в жизненоважната дейност, която ни е поверена — да проповядваме добрата новина и да правим ученици. Нека всички ние, млади и стари, да продължаваме да сме „много заети в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58)