Гледната точка на Библията

Какво става при смъртта?

КОГАТО Бог създал хората, той нямал намерение те да умират. (Римляни 8:20, 21) Всъщност, когато Йехова за първи път споменал на Адам за смъртта, тя не била представена като естествен завършек на човешкия живот, а като наказание за непослушание спрямо Бога. (Битие 2:17) Адам знаел какво представлява смъртта, тъй като бил виждал как животните умират.

Адам извършил грях и платил цената за това, като умрял на 930–годишна възраст. (Битие 5:5; Римляни 6:23) След като бил изгонен от Божието семейство заради своето непослушание, Адам вече не бил смятан за син на Бога. (Второзаконие 32:5) Библията казва следното относно тъжните последствия от това за човечеството: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се  разпростря върху всички хора.“ (Римляни 5:12)

Какво става с нашите мисловни способности?

Библията казва също: „Каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото; да! един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. Всички отиват в едно място; всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.“ (Еклисиаст 3:19, 20) Какво означава ‘да се върнеш в пръстта’?

Този израз ни напомня за думите, които Бог казал на първия човек: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Това означава, че хората, подобно на животните, са създания от плът и кръв. Ние не сме духовни създания, които обитават във физически тела. Следователно нашите мисловни способности не могат да продължат да съществуват след смъртта на тялото ни. За човека, който умира, Библията казва: „Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.“ (Псалм 145:4, СИ [146:4 — РИ])

Ако това става при смъртта, тогава какво е състоянието на мъртвите? Божието Слово дава ясен отговор на този въпрос: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5) В Библията смъртта не е представена като приятел, който ни предоставя възможността за един по–добър живот, а е наречена „последният враг“, тъй като слага край на всичките ни дейности. (1 Коринтяни 15:26; Еклисиаст 9:10) Дали това означава, че смъртта е едно безнадеждно състояние?

Добра новина относно смъртта

За милиони умрели хора смъртта е като сън, от който те ще се събудят. Веднъж Исус казал следното на своите ученици относно техния приятел, който бил умрял: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам там, за да го събудя от съня му.“ На път за гробницата Исус срещнал множество жалеещи хора. Когато пристигнал на мястото, наредил гробницата да бъде отворена и извикал: „Лазаре, излез!“ Мъжът, който бил мъртъв от четири дни, излязъл. (Йоан 11:11–14, 39, 43, 44) Като възкресил Лазар, чието тяло вече било започнало да се разлага, Исус показал, че Бог помни всичко относно умрелите — тяхната личност, спомените им и техният външен вид. Той може да ги върне към живот. При един друг случай Исус казал: „Идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29)

Освен това Библията ни дава следното насърчително уверение: „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“ (1 Коринтяни 15:26) Никога повече няма да се налага опечалени хора да ходят на гробищата, за да погребат някого, когото обичат. В Библията се казва: „Вече няма да има смърт.“ (Откровение 21:4) Не си ли съгласен, че гледната точка на Библията относно това какво става при смъртта наистина носи утеха?

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Дали мъртвите осъзнават нещо? (Еклисиаст 9:5)

◼ Дали смъртта на човека е безнадеждно състояние? (Йоан 5:28, 29)

[Текст в блока на страница 29]

„Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.“ (Псалм 145:4, СИ)