Трийсет години тайна преводаческа дейност

РАЗКАЗАНО ОТ ОНА МОЦКУТЕ

През април 1962 г. бях изправена пред съда в препълнена зала в град Клайпеда (Литва). Бях обвинена в противообществени престъпления. Няколко месеца преди това, през октомври 1961 г., бях арестувана и обвинена в извършването на религиозна дейност, смятана за престъпление срещу Съветския съюз. Нека да ви разкажа как стана така, че бях арестувана и после изпратена в затвора поради това, че тайно превеждах литература, издавана от Свидетелите на Йехова.

РОДЕНА съм през 1930 г. в западната част на Литва, недалече от Балтийско море. Преди да се родя, майка ми се молела дъщеричката ѝ да стане монахиня. Но тя веднъж ми каза: „Не мога да си представя да се моля пред свети Петър или пред други безжизнени идоли.“ Заради тези нейни думи не коленичех в църквата, макар че правех това на връщане от училище пред едно разпятие на пътя.

По–късно, по време на Втората световна война, която продължи от 1939 до 1945 г., станах свидетел на неописуеми жестокости и това много ме измъчваше. Един ден, докато Литва беше окупирана от германците, отидохме в гората с леля ми да берем горски плодове. Попаднахме на два огромни рова, около които имаше прясна кръв. Бяхме чули, че съвсем наскоро група евреи, сред които бяха училищните ми другарки Тесе и Сара, са били убити и предположихме, че това е масовият им гроб. Бях потресена и извиках: „Боже, като си толкова добър, защо допускаш такива жестокости?“

През 1949 г. завърших средното си образование близо до дома ни в Клайпеда и след това продължих да уча музика. През 1950 г. станах член на една тайна младежка политическа организация, но не след дълго ни предадоха и бях арестувана с още дванайсет души. Изпратиха ме в затвора в Клайпеда, където за първи път срещнах Свидетелите на Йехова.

Научавам истината от Библията

Един ден доведоха една жена на средна възраст в килията, която делях с още шест млади жени. Новодошлата затворничка ни се усмихна мило. Попитах я: „Уважаема госпожо, обикновено затворниците са тъжни, когато ги хвърлят в затвора, а ето че вие се усмихвате! Позволете ми да попитам защо сте тук.“

— Заради истината — отговори тя.

— Но какво е истина? — попитах аз.

Жената се казваше Лидия Пелджус и беше германка, арестувана заради вярата си, понеже беше Свидетелка на Йехова. С нея проведохме много разговори върху Библията. Стоплящите сърцето истини, които научих от Лидия, промениха не само моя живот, но и този на още три наши съкилийнички.

 Познанието ми върху Библията расте

Бях осъдена на двайсет и пет години затвор и на още пет години заточение поради нелегалната си политическа дейност против съветското правителство. През годините, които прекарах в затвора, а също и в трудовите лагери в сибирската пустош, срещах различни Свидетели на Йехова, които подобно на Лидия бяха наказани заради вярата си. Благодарение на тях познанието ми за Бога и за неговите цели нарасна.

През тези години не само увеличавах познанието си върху Библията, но и споделях вярата си с другите. Макар че нямаше възможност да се покръстя в символ на своето отдаване на Бога, другите затворници и служителите в затвора ме смятаха за Свидетелка на Йехова. През 1958 г., след като бях излежала осем години от присъдата си, ме освободиха. Върнах се в Литва в не много добро здраве, но със силна вяра в Йехова.

Започвам да превеждам тайно

В Литва бяха останали съвсем малко Свидетели на Йехова. Другите или бяха в затвора, или бяха изселени в Сибир. През 1959 г. двама Свидетели се върнаха от Сибир и ми предложиха да превеждам основана на Библията литература на литовски. Приех с радост това предизвикателство и го смятах за голяма чест.

Започнах да превеждам през март 1960 г., а през юли бях покръстена тайно в река Дубиса. Поради противопоставяне от страна на КГБ не успях да си намеря работа, с която да се издържам, затова живеех при родителите си, които бяха добре настроени към вярванията ми. Грижех се за кравите на баща си и на съседите, като в същото време превеждах. На полето имах прекрасен офис с килим от зелена трева, а вместо стол използвах пъна на едно дърво. Таванът беше синьото небе, а скутът ми — бюрото.

Разбрах обаче, че не беше безопасно да превеждам на открито, тъй като там агентите на КГБ или техните шпиони лесно можеха да ме забележат. Затова, когато вече имаше на разположение скривалища, в които да превеждам, напуснах дома на баща си. Понякога работех в обор, в който от едната страна се намираха животните, а от другата страна седях аз и щраках на пишещата си машина.

Там нямаше електричество, затова работех на дневна светлина. Отвън беше построена специална вятърна мелница, която да заглушава шума от пишещата машина. Щом се стъмнеше, влизах в къщата да вечерям, а след това се връщах в обора и спях на легло от слама.

През октомври 1961 г. бях арестувана заедно с още двама Свидетели, след като беше разкрито, че върша работа, която е тясно свързана с религиозна дейност. Това доведе до делото през 1962 г., което споменах в началото. То се проведе при отворени врати и ние много се радвахме, че имахме възможност да свидетелстваме на многото присъстващи. (Марко 13:9) Получих тригодишна присъда и бях изпратена в един затвор в Талин (Естония). Доколкото знам, по онова време бях единствената, затворена там поради вярата си. Представители на управата на града ме посещаваха и така успявах да споделям вярванията си с тях.

Отново превеждам

През 1964 г. бях освободена от затвора в Естония и се върнах в Литва, където продължих да превеждам нашите издания, най–вече от руски на литовски. Работата не беше малко. Други също помагаха, но аз бях единственият целодневен преводач на литовски. Често работех по седем дена в  седмицата, от изгрев до залез. Никога нямаше да мога да постигна това със свои сили, без помощта на Йехова.

Тъй като разбирах от какво значение е тази работа, винаги се стараех да бъда предпазлива. Братята и сестрите ми по вяра често рискуваха собствената си безопасност и безопасността на семействата си, за да ме укриват, да ми осигуряват храна и дрехи и да ме защитават. Така станахме много близки помежду си. Докато аз работех, семейството, при което бях отседнала, обикновено беше нащрек за хора, които биха могли да ме издадат. Ако някой от семейството забележеше нещо подозрително, той или тя удряше по тръбите на парното два пъти с някакъв метален предмет. При подобно предупреждение бързо прибирах всичко, свързано с моята работа.

Ако се окажеше, че къщата, в която работя, е под наблюдение, бързо се премествах на друго място. По онова време беше сериозно престъпление някой да притежава пишеща машина без официално разрешение, затова някой друг занасяше пишещата машина на новото място, а аз обикновено отивах там през нощта.

През цялото време чувствах защитата на Йехова. Властите знаеха с какво се занимавам, но нямаха доказателства. През 1973 г., когато осем Свидетели на Йехова бяха изправени пред съда, прокурорът ме извика на разпит. Той ме попита направо:

— Моцкуте, колко литература сте отпечатали през годините?

Казах му, че не мога да отговоря на този въпрос. Тогава той попита:

— А на какви въпроси бихте могли да отговорите?

— На такива, които не са свързани с тази дейност — отговорих аз.

Настъпва промяна

В края на осемдесетте години на XX век положението в Литва започна да се променя. Вече не беше необходимо да се крием от представителите на властта. Затова през 1990 г. и други започнаха да се занимават с преводаческата дейност. На 1 септември 1992 г. беше учреден малък преводачески офис в Клайпеда, градът, в който се установих и аз.

Работих като преводач общо трийсет години, на шестнайсет различни места. През цялото това време нямах собствен дом. Днес съм изключително щастлива да видя резултата от нашата работа! В Литва има около три хиляди Свидетели на Йехова. Преводаческата дейност, която някога вършех скрита в обори и плевници, сега бива извършвана в удобните сгради на клона в Литва близо до град Каунас.

Още си спомням забележителната среща с Лидия в студената килия в Клайпеда преди почти шейсет години. Тази среща промени живота ми! Винаги ще бъда благодарна на нашия Създател, Йехова, че намерих истината за него и за неговите цели и че отдадох на него живота си, за да върша неговата воля.

[Текст в блока на страница 13]

Стоплящите сърцето истини, които ние, четирите затворнички, научихме от Лидия, промениха живота ни

[Снимка на страница 12]

Новината за моето дело през 1962 г. се появи в един съветски вестник

 [Снимка на страници 14, 15]

Част от основаната на Библията литература, която преведох с риск за свободата си

[Снимка на страница 15]

Научих истината от Библията в затвора от Лидия

[Снимка на страница 15]

Научих повече за Бога от две Свидетелки на Йехова (вляво), докато бях в затвора в Хабаровска област (Русия) през 1956 г.

[Снимка на страница 15]

Една пишеща машина, която използвах за работата си под забрана