Речник, съставян 90 години

ПРЕЗ 1621 г. италиански изследовател открил непозната писменост в руините на древния персийски град Персепол. При археологически разкопки през XIX век в Ирак били намерени множество подобни надписи на глинени плочи и по стените на дворци. Текстовете били на езиците, използвани в Месопотамия, на които говорели владетели като Саргон II Хамурапи и Навуходоносор II. Писмеността се състояла от клинообразни знаци и била наречена клинопис.

Тази писменост била ключът към опознаването на великите цивилизации в древна Месопотамия. Изследователите, които полагали усилия да разчетат тези текстове, осъзнали, че се нуждаят от подробен речник на акадски език, чиито диалекти са асирийският и вавилонският.

През 1921 г. с този труден проект се заел Институтът по ориенталистика към Чикагския университет. Работата била завършена 90 години по–късно през 2011 г. Резултатът бил забележителният „Асирийски речник“, състоящ се от 26 части и над  9700 страници. В него се съдържат езици и диалекти, говорени между 2500 г. пр.н.е. и 100 г. от н.е. в района на днешен Ирак, Иран, Сирия и Турция.

Защо речникът е толкова обширен? Защо съставянето му отнело толкова време? И от кого щял да бъде използван?

Какво съдържа речникът

Гил Стийн, ректор на Института по ориенталистика в Чикаго, казва: „Речникът не е просто сборник от думи. Описвайки произхода и различната употреба на думите, този уникален труд всъщност представлява енциклопедия на историята, културата, литературата, законите и религията в Месопотамия. Той е ценно помагало за всеки учен, който изследва писмените източници на цивилизациите, населявали Месопотамия.“

Още в началото на проекта редакторите разбрали, че „за да предадат точно значението на всяка дума, трябвало да намерят всички случаи, при които се споменавала тя, и да добавят не само самата дума, но и контекста“. Така речникът се превърнал в сборник от цитати от клинописни текстове и техни преводи, в които се появявали дадените думи.

През последните два века са намерени милиони клинописни текстове с информация на най–различни теми. Асиро–Вавилонският, или акадският, бил международен език и се говорел от пратениците, пътуващи в Близкия изток в древността. Хората по тези земи създавали литературни произведения, участвали в търговията, изучавали математика и астрономия, занимавали се с магии, издавали закони, развивали занаяти и изповядвали различни религии. Затова текстовете, които писали във връзка с тези и други дейности, са богат източник на информация.

В тези източници не се описва някаква странна цивилизация. Матю Столпър, професор по асириология в Чикагския университет, който работил по този проект в продължение на 30 години, казва: „Много от онова, което е описано, е съвсем познато — хората изпитват страх и гняв, проявяват любов и искат да бъдат обичани. В някои документи царе говорят за величието си, а от други разбираме, че всъщност не са били толкова велики.“ Текстовете от Нузи, в днешен Ирак, съдържат информация за съдебни спорове отпреди 3500 години по въпроси, като например наследство на вдовица, напояване на земя и магаре, взето назаем.

Завършен ли е проектът?

В проекта участваха учени от цял свят, занимаващи се с асириология. Екипът на института посвети няколко десетилетия на изготвянето на картотека от почти 2 милиона картона, в които се обяснява употребата на думите. Първият том беше отпечатан през 1956 г. Оттогава са издадени още 25 тома. Целият речник струва около 2000 долара, но може да бъде намерен безплатно в интернет.

Завършването на речника отне 90 години. Въпреки това онези, които участваха в този огромен проект, осъзнават недостатъците му. В статия по този въпрос се казва: „Те все още не разбират значението на някои думи и тъй като постоянно има нови открития, ... работата още не е приключила.“

[Текст в блока на страница 14]

„Асирийски речник“, състоящ се от 26 тома и над 9700 страници

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Снимка на Аш–хар Кураиши: Courtesy of WTTW11 under license from WTTW Digital Archives