Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ОТ ИСТОРИЯТА

Джън Хъ

Джън Хъ

„Прекосихме над сто хиляди ли * през безбрежни води и видяхме огромни вълни, извисяващи се като планини към небето, и съзряхме далечни варварски земи ..., докато платната ни се издуваха величествено ден и нощ като облаци, поддържайки курса си (бърз) като звезда, и корабът пореше бушуващите вълни, сякаш преминавахме през оживена улица.“ (Надпис от XV век в град Чанлъ, Фудзиен, Китай, за чийто автор се смята Джън Хъ.)

КИТАЙ е страната на големите неща. Тя има най–голямото население и е една от най–големите по площ страни в света. Там е построена Великата китайска стена — един от най–амбициозните строителни проекти в историята. Флотът от огромни кораби на китайските императори от династия Мин, Юнлъ и Сюендъ, бил по–голям, от който и да било през следващите пет века. Адмиралът на флота бил мюсюлманин от югозападен Китай, наречен Джън Хъ.

СИЛА, ТЪРГОВИЯ И ПОЧИТ

Според надписа, цитиран отчасти в началото на статията, целта на Джън Хъ била „да покаже преобразяващата сила на (имперската) добродетел и да прояви милост към далечните народи“. В резултат на пътешествията му „страните отвъд хоризонта и от краищата на земята станали подвластни [на Китай] ... Варварите отвъд моретата ... дошли на аудиенция в [императорския двор], носейки скъпоценности и подаръци“.

Някои от пристанищата, до които достигнал флотът на Джън Хъ

Целта на императорите от династията Мин във връзка с тези пътешествия все още е обект на спорове. Някои смятат Джън Хъ за посланик на добра воля и ностител на културните ценности на един могъщ, но същевременно мирен народ. Други са на мнение, че мисията му била насилствено да наложи господство над васалните земи. В действителност Джън Хъ предложил великолепни подаръци и политическа подкрепа на владетелите, които го приели, а онези, които отказали да отдадат почит на императора, той покорил и отвел в плен. В резултат на забележителните пътешествия на Джън Хъ десетки владетели в района на Индийския океан изпратили посланици в Китай, за да изразят почитта си към императора.

При всички случаи флотът на Джън Хъ пренасял също несравними лакирани изделия, порцелан и коприна, изработени от занаятчии на династията Мин, предназначени за търговия в далечни пристанища. Флотът се завърнал със скъпоценни камъни, слонова кост, подправки, тропическа дървесина и други луксозни предмети, ценни за китайците, и дори жираф, който предизвикал голямо вълнение в Китай. Посредством обмяната на стоки и идеи, външният свят могъл да придобие известна представа за величието на китайската цивилизация през XV век.

Тези забележителни пътешествия обаче приключили. Само десетилетия след пътешествията на Джън Хъ Китай прекратил външната си търговия и дипломатически отношения с другите страни. Новият император и неговите съветници, които били последователи на конфуцианството, се опитали да изолират страната от външно влияние. Очевидно те унищожили архивите за забележителните пътешествия и дори самите кораби и по този начин великият флот останал в миналото. Едва наскоро в Китай и в други страни хората разбраха за славното време, когато огромният флот на Джън Хъ прекосявал моретата.

^ абз. 3 „Ли“ е китайска мерна единица за дължина, която се променяла през вековете. Смята се, че по времето на Джън Хъ едно „ли“ се равнявало на около половин километър.