ТЪЙ КАТО ловува през нощта, хавайската късоопашата сепия сама си създава светлина, но не за бъде видяна, а за да се скрие, да се слее с околната лунна и звездна светлина. Тайната на сепията е симбиозата ѝ с бактерии, излъчващи светлина. Тази симбиоза може да крие информация, която да ни е от полза за нещо, за което не бихме се сетили веднага — нашето здраве.

Помисли върху следното: Хавайската късоопашата сепия живее в бистрите води край бреговете на Хавайските острови. Заради светлината от луната и звездите хищниците на дъното би трябвало да забележат силуета ѝ. Но от долната си част сепията излъчва светлина, която наподобява нощната както по яркост, така и по дължина на вълната. В резултат на това тя става незабележима — не се вижда нито силуетът, нито сянката ѝ. Високотехнологичното средство, което използва, е светлинният ѝ орган, който приютява биолуминисцентни бактерии, излъчващи нужната светлина, за да скрият приемника си.

Бактериите може също да помагат за регулирането на цикъла сън–будно състояние на сепията. Това интригува учените, тъй като късоопашатата сепия навярно не е единственото животно, при което съществува връзка между бактериите и денонощните цикли на активност. При бозайниците например бактериите, които имат важна роля в храносмилането, може да са свързани и с биологичния часовник. Нарушаването на тези цикли би могло да причини депресия, диабет, затлъстяване и проблеми със съня. Затова изследването на симбиозата между сепията и бактериите може да разкрие важна информация за човешкото здраве.

Какво мислиш? Дали светлинният орган на хавайската късоопашата сепия се е появил в резултат на еволюция, или е бил замислен?