Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Полските братя“ — защо били преследвани?

„Полските братя“ — защо били преследвани?

„Полските братя“ — защо били преследвани?

През 1638 г. полският парламент нанесъл сериозен удар на една малка религиозна група, известна като „Полските братя“. Една църква и една печатница, собственост на групата, били унищожени. Университетът в Раков бил закрит и професорите, които преподавали в него, били пратени в изгнание.

Двадесет години по–късно парламентът предприел допълнителна стъпка. Той наредил всеки член на групата, която може би наброявала 10 000 или повече души, да напусне страната. Как в страна, която по онова време била смятана за една от най–толерантните в цяла Европа, положението станало толкова критично? Какво били направили „Полските братя“, за да заслужат такова сурово отношение?

ВСИЧКО започнало, когато в калвинистката църква в Полша се развило сериозно разединение. Основна тема на спора била доктрината за троицата. Водачите на едно напредничаво движение в църквата отхвърлили доктрината като небиблейска. Това разгневило църковното ръководство и накарало напредничавото движение да се отдели.

Калвинистите нарекли инакомислещите ариани a, но привържениците на новата група предпочитали да се наричат християни или „Полските братя“. Те са известни също така като социниани, по името на Лелио Социни — един италианец, който бил повлиян от Сервет, чийто племенник Фаусто Социни отишъл в Полша и станал известен в това движение.

По това време един полски благородник, Ян Шениенски, се стараел да даде на новата църква нещо, което той самият наричал „спокойно, уединено място“, в което да може да расте. Ползувайки се от една специална привилегия, която му била дадена от краля на Полша, Шениенски основал град Раков, който по–късно станал средище на социнианството в Полша. Шениенски дал на жителите на Раков многобройни права, сред които било правото на свободно поклонение.

В новия град били привлечени занаятчии, лекари, аптекари, граждани и благородници от различни деноминации. Освен това в него се събрали духовници от Полша, Литва, Трансилвания, Франция и дори от Англия. Но не всички от новодошлите споделяли вярванията на социнианите; затова през следващите три години, от 1569–а до 1572 г., Раков станал място на безкрайни теологични дискусии. Какъв бил резултатът от това?

Един разделен дом

Самото социнианско движение се разделило, като от едната страна били онези, които възприели по–радикални възгледи, а от другата — онези, чиито разбирания били по–умерени. Но въпреки техните различия, общите им вярвания били характерни. Те отхвърляли троицата; отказвали да покръстват бебета; като цяло не носели оръжие и обикновено не заемали обществени постове. b Освен това отричали съществуването на ада като място за мъчение. Общо взето те пренебрегвали общоприетите религиозни традиции.

Както калвинистките, така и католическите свещеници организирали ожесточено противопоставяне срещу тази група, но социнианските духовници се възползували от атмосферата на религиозна толерантност, подкрепяна от полските крале, като например Сигизмунд II Август и Стефан Батори, за да учат други на своите разбирания.

Забележителният труд на Будни

Калвинисткият превод на Библията, който бил широко използуван по онова време, не удовлетворявал нуждите на много читатели. Преводът не бил направен от езиците на оригинала, но от латинския превод „Вулгата“ и един съвременен френски превод. „Верността и точността на мисълта били изгубени в стремежа към красив стил“ — казва един специалист. Били допуснати много грешки. Затова един известен учен на име Шимон Будни бил поканен да поправи превода. Той решил, че ще бъде по–лесно да направи напълно нов превод, отколкото да поправя стария. Будни започнал да работи по този проект около 1567 г.

Когато превеждал, Будни старателно анализирал всяка дума и нейните разновидности по начин, по който никой в Полша не бил правил преди това. Там където еврейският текст създавал трудности, той посочвал буквалния превод в бележки в полето. Когато било необходимо, измислял нови думи и се опитвал да използува най–простия, всекидневен полски език, употребяван по негово време. Целта му била да предостави на читателя един верен и точен превод на Библията.

Преводът на Будни на цялата Библия бил издаден през 1572 г. Но издателите на този труд променили неговия превод на Гръцките писания. Без да се колебае, Будни започнал да работи върху ревизиран превод, който завършил две години по–късно. Блестящият превод на Будни на Гръцките писания превъзхождал предишните преводи на полски език. Освен това той възстановил на много места божието име, Йехова.

В края на 16–и век и през първите три десетилетия на 17–и век Раков, столицата на това движение, станал религиозно и интелектуално средище. В него водачите и писателите от движението на „Полските братя“ издавали своите трактати и трудове.

Те подкрепяли образованието

Издателската дейност на „Полските братя“ започнала да се засилва около 1600 г., когато в Раков била основана една печатница. Печатницата можела да произвежда както малки трактати, така и големи книги на няколко езика. Като печатарски център скоро Раков съперничел на най–доброто в Европа. Смята се, че през следващите 40 години в тази печатница са били отпечатани около 200 издания. Една намираща се наблизо фабрика за хартия, собственост на „Полските братя“, осигурявала висококачествена хартия за тази литература.

Скоро „Полските братя“ разбрали, че е необходимо да образоват своите събратя по вяра и другите хора. За тази цел през 1602 г. бил основан университетът в Раков. Учебните часове в него били посещавани от синове на „Полските братя“, както и от момчета от католически и протестантски семейства. Въпреки че университетът бил теологична семинария, религията не била единственият преподаван предмет. Част от учебната програма били също часовете по чужди езици, етика, икономика, история, право, логика, естествени науки, математика, медицина и гимнастика. Университетът притежавал голяма библиотека, която продължавала да расте благодарение на местната печатница.

В началото на 17–и век изглеждало, че движението на „Полските братя“ ще продължи да процъфтява. Но нямало да бъде така.

Църквата и държавата се противопоставят

Збигнев Огоновски от Полската академия на науките обяснява: „В края на третото десетилетие на 17–и век положението на арианите в Полша започнало бързо да се влошава.“ Това се дължало на все по–дръзката дейност на католическото духовенство. Духовниците използували всички възможни средства, сред които имало клевети и клюки, за да злепоставят „Полските братя“. Атаката била улеснена от една промяна на политическата ситуация в Полша. Новият полски крал, Сигизмунд III Васа, бил враг на „Полските братя“. Неговите наследници, особено Ян II Казимир Васа, също подкрепяли усилията на католическата църква да попречи на „Полските братя“.

Нещата достигнали връхната си точка с твърдението, че няколко студенти от Раков преднамерено били осквернили един кръст. Този инцидент станал претекст за унищожаването на столицата на „Полските братя“. Управителят на Раков бил обвинен пред парламентарен съд, че ‘разпространява злото’, като подкрепя университета в Раков и неговата печатница. „Полските братя“ били обвинени в подривна дейност, в участие в оргии и във водене на неморален живот. Парламентът решил, че университетът в Раков трябва да бъде затворен и че печатницата и църквата, собственост на „Полските братя“, трябва да бъдат унищожени. Техните привърженици трябвало да напуснат града. Професорите в университета били изгонени от страната под заплаха от смъртно наказание. Някои от „Полските братя“ отишли в по–сигурни убежища като Силезия и Словакия.

През 1658 г. парламентът постановил, че в рамките на три години „Полските братя“ трябва да продадат собствеността си и да се преместят в чужбина. По–късно този срок бил намален на две години. След това всеки, който споделял вярванията им, щял да бъде екзекутиран.

Някои социниани се заселили в Холандия, където продължили своята печатна дейност. Един сбор в Трансилвания действувал до началото на 18–и век. На техните събрания, които се провеждали до три пъти в седмицата, те пеели псалми, слушали проповеди и четели от един катехизис, подготвен, за да обяснява ученията им. За да запазят чистотата на сбора, събратята по вяра били поправяни, съветвани и, ако било необходимо, изключвани.

„Полските братя“ били изследователи на божието Слово. Те открили някои скъпоценни истини и без да се колебаят, ги споделяли с другите. В крайна сметка обаче те се пръснали из Европа и им било все по–трудно да поддържат своето единство. След време „Полските братя“ изчезнали.

[Бележки под линия]

a Арий (250–336 г. от н.е.) бил александрийски свещеник, който твърдял, че Исус има по–нисша позиция от тази на Бащата. Неговият възглед бил отхвърлен на Никейския събор през 325 г. от н.е. — Виж „Пробудете се!“ (англ.) от 22 юни 1989 г., стр. 27.

b Виж „Пробудете се!“ (англ.) от 22 ноември 1988 г., стр. 19, „Социнианите — защо отхвърлили троицата?“.

[Снимка на страница 23]

Къща, собственост на социниански духовник

[Снимки на страница 23]

Горе: Раков днес; вдясно е манастирът, основан през 1650 г., който трябвало да изкорени всяка следа от арианството; долу: на това място католическите духовници поставили кръст, за да предизвикат конфликт с „Полските братя“

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Заглавната страница на Biblia nieświeska от Шимон Будни, 1572г.