‘Говори смело словото на Бога’

„[Те] се изпълниха със светия дух и смело говореха словото на Бога.“ (ДЕЯН. 4:31)

1, 2. Защо трябва да се стремим да бъдем резултатни в службата си?

ТРИ дни преди смъртта си Исус казал на своите ученици: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ Преди да се възнесе на небето, възкресеният Исус възложил на последователите си задачата ‘да правят ученици сред всички народи, като ги учат да спазват всичко, което им бил наредил’. Той им обещал, че ще бъде с тях „през всичките дни до завършека на тази система“. (Мат. 24:14; 26:1, 2; 28:19, 20)

² Като Свидетели на Йехова, ние участваме активно в дейност, която е започнала още през първи век. Тази животоспасяваща дейност по проповядване за Царството и правене на ученици е най–важната дейност, която съществува днес. Затова е от голямо значение да бъдем резултатни в службата си. В тази статия ще разберем как ръководството на светия дух ни помага да говорим смело, когато проповядваме. А в следващите две статии ще видим как духът на Йехова може да ни помогне да поучаваме умело и да бъдем постоянни в проповедната служба.

Необходима ни е смелост

3. Защо ни е необходима смелост, за да проповядваме за Царството?

³ Възложената ни от Бога задача да проповядваме за Царството е несравнима привилегия. Но тази задача не винаги е лесна. Някои хора веднага приемат добрата новина за Божието Царство, докато други са като съвременниците на Ной. Исус казал, че ‘те не обръщали внимание на онова, което ставало, докато не дошъл потопът и не унищожил всички тях’. (Мат. 24:38, 39) Има и такива, които ни се подиграват или ни се противопоставят.  (2 Пет. 3:3) Противопоставянето може да бъде от страна на властите, от съученици, от колеги или дори от членове на семейството. Освен това трябва да се борим със собствените си слабости, като например стеснителност и страх да не бъдем отхвърлени. Множество фактори може да ни пречат да имаме „свобода на изказа“ и да говорим „смело“ словото на Бога. (Еф. 6:19, 20) Но за да бъдем постоянни в известяването на това слово, ни е необходима смелост. Какво ще ни помогне да придобием такава смелост?

4. (а) Какво представлява смелостта? (б) Как апостол Павел събрал смелост да проповядва на жителите на Солун?

⁴ Гръцката дума, превеждана като „смелост“, означава „откровеност, искреност, прямота“. Тя съдържа мисълта за „решителност, увереност, безстрашие“. Да бъдеш смел не означава да си рязък или груб. (Кол. 4:6) Ние искаме да сме смели, но в същото време и да бъдем в мир с всички хора. (Рим. 12:18) Освен това, когато проповядваме добрата новина за Божието Царство, трябва да уравновесяваме смелостта с тактичност, за да не обидим някого, без да искаме. Наистина, за смелостта са необходими качества, които изискват усилия. Но за да придобием такава смелост, не можем да разчитаме само на собствените си способности или сили. Как апостол Павел и онези, които пътували с него, ‘събрали смелост’ да проповядват на жителите на Солун, след като към тях ‘се били отнесли зле във Филипи’? Павел отговаря: „Чрез нашия Бог.“ (Прочети 1 Солунци 2:2.) Йехова Бог може да разсее страховете ни и да ни даде подобна смелост.

5. Как Йехова дал смелост на Петър, Йоан и другите ученици?

⁵ Когато ‘управниците, старейшините и книжниците’ се опитали да ги сплашат, апостолите Петър и Йоан казали: „Сами преценете дали е правилно в Божиите очи да слушаме вас, а не Бога. Що се отнася обаче до нас, ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“ Вместо да се молят на Бога да прекрати преследването, те и техните събратя се помолили усърдно за следното: „Йехова, обърни внимание на заплахите им и дай възможност на своите роби да продължат да говорят словото ти с пълна смелост.“ (Деян. 4:5, 19, 20, 29) Как отговорил Йехова на молбата им? (Прочети Деяния 4:31.) Йехова им помогнал да съберат смелост чрез духа му. Божият дух може да помогне по същия начин и на нас. Как обаче можем да получим този дух и да бъдем ръководени от него в службата си?

Как можем да придобием смелост

6, 7. Кой е най–прекият начин да получим Божия свети дух? Посочи примери.

⁶ Най–прекият начин да получим Божия свети дух е да се молим за него. Исус казал на слушателите си: „Щом вие, макар и зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече Бащата, който е на небето, ще даде свети дух на онези, които му поискат!“ (Лука 11:13) Да, ние трябва да се молим непрестанно за светия дух. Ако се притесняваме от даден аспект на службата — свидетелстване на улицата, неофициално или в търговски район, — можем да се молим на Йехова да ни даде от своя дух и да ни помогне да съберем нужната смелост. (1 Сол. 5:17)

⁷ Ето какво направила една християнка на име Роза. * Веднъж на работното ѝ място една учителка, нейна колежка, четяла доклад от друго училище относно малтретирането на деца. Учителката толкова се разстроила от това, което прочела, че извикала: „Какво става с този свят?“ Роза не можела да пропусне такава възможност да даде свидетелство. Какво направила, за да събере смелост да започне разговора? Тя казва: „Помолих се на Йехова да ми помогне с духа си.“ Роза успяла да даде добро свидетелство и се уговорила с колежката си да продължат разговора. Да разгледаме също примера на петгодишната Мелани, която живее в Ню Йорк. Тя  споделя: „Преди да тръгна за училище, с мама винаги се молим на Йехова.“ За какво се молят те? Молят се Мелани да има смелостта да отстоява позицията си и да говори за своя Бог! Майка ѝ казва: „Това помага на Мелани да обяснява своите вярвания относно рождените дни и празниците, както и да не участва в честването им.“ Нима тези примери не показват, че молитвата може да ни помогне да придобием смелост?

8. Какво научаваме от пророк Йеремия относно придобиването на смелост?

⁸ Можем да размишляваме също и върху онова, което помогнало на пророк Йеремия да придобие смелост. Когато Йехова го назначил за пророк на народите, той отговорил: „Та аз не умея да говоря, защото съм твърде млад!“ (Йер. 1:4–6) Но след време Йеремия станал толкова настоятелен и твърд в проповедната си дейност, че мнозина гледали на него като на човек, който говори само за бедствия. (Йер. 38:4) Пророкът смело известявал присъдите на Йехова повече от шейсет и пет години. Той станал толкова известен като безстрашен и смел проповедник, че около шестстотин години по–късно, когато Исус говорел смело, някои хора го смятали за възкресения Йеремия. (Мат. 16:13, 14) Как неувереният в началото пророк преодолял своята стеснителност? Ето какво казва той: „Словото му беше в сърцето ми като разпален огън, затворен в костите ми. Не можех повече да мълча.“ (Йер. 20:9) Наистина, словото на Йехова оказвало силно въздействие върху Йеремия и го подбуждало да проповядва.

9. Защо словото на Бога може да ни въздейства така, както въздействало на Йеремия?

⁹ В писмото си до евреите апостол Павел писал: „Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие, и е по–остро от всеки двуостър меч, прониква дълбоко и разделя душата и духа, ставите и костния мозък, и изследва мислите и намеренията на сърцето.“ (Евр. 4:12) Посланието, или словото, на Бога може да въздейства и на нас така, както въздействало на Йеремия. Не забравяй, че макар за написването на Библията да са били използвани хора, тя не е сборник с човешка мъдрост, а е вдъхновена от Бога. Във 2 Петър 1:21 четем: „Никога пророчество не се е появявало по човешка воля, но хора са говорили онова, което идва от Бога, водени от светия дух.“ Когато отделяме време за задълбочено лично изучаване на Библията, умът ни се изпълва с посланието, вдъхновено от светия дух. (Прочети 1 Коринтяни 2:10.) Това послание може да стане в нас като „разпален огън“, така че да не можем да го задържаме в себе си.

10, 11. (а) По какъв начин трябва да изучаваме Библията, за да можем да проповядваме смело? (б) Посочи поне една стъпка, която смяташ да предприемеш, за да подобриш качеството на личното си изучаване.

¹⁰ За да може да ни окаже силно влияние, личното изучаване на Библията  трябва да става по такъв начин, че библейското послание да достигне сърцето ни, като повлияе на личността ни. Например пророк Езекиил получил видение, в което му било казано да изяде свитъка, съдържащ силно послание към невъзприемчивия народ. Езекиил трябвало да усвои посланието напълно, така че то да стане част от него и да повлияе на чувствата му. Това щяло да направи задачата му да предаде посланието по–приятна — сладка като мед. (Прочети Езекиил 2:8 — 3:4, 7–9.)

¹¹ Ние се намираме в положение, подобно на положението на Езекиил. Днес много хора просто не желаят да чуят какво казва Библията. Ако искаме да продължаваме да известяваме словото на Бога, е важно да изучаваме Писанието по начин, който ще ни позволи да усвоим напълно неговото послание. Затова трябва да изучаваме редовно, а не просто от време на време. Трябва да имаме същото желание като псалмиста, който пял: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат приятни за тебе, Йехова, който си моя Скала и мой Изкупител!“ (Пс. 19:14) Само колко важно е да отделяме време да размишляваме върху прочетеното, така че библейските истини да се вкоренят в сърцето ни! Несъмнено трябва да се стремим да подобряваме качеството на личното си изучаване. *

12. Защо християнските събрания ни помагат да бъдем ръководени от светия дух?

¹² Друг начин, по който можем да се възползваме от светия дух на Йехова, е, като „мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания“. (Евр. 10:24, 25) Редовното присъствие на християнските събрания, внимателното слушане и прилагането на наученото ще ни помогнат да бъдем ръководени от духа. Та нали именно чрез сбора духът на Йехова ни дава напътствия! (Прочети Откровение 3:6.)

Ползата от придобиването на смелост

13. Какво можем да научим от проповедната дейност, която успели да извършат християните през първи век?

¹³ Светият дух е най–мощната сила във вселената и помага на хората да вършат волята на Йехова. Под негово влияние християните през първи век успели да извършат огромна проповедна дейност. Те известявали добрата новина „сред цялото творение под небесата“. (Кол. 1:23) Като вземем предвид, че повечето от тях били „неучени и обикновени хора“, става ясно, че те били подбуждани от по–висша сила. (Деян. 4:13)

14. Какво ще ни помогне да бъдем „пламенни чрез духа“?

 ¹⁴ Когато живеем в съгласие с ръководството на светия дух, ние сме подбуждани да извършваме службата си смело. Непрестанните молитви за духа, задълбоченото лично изучаване, съчетаният с молитва размисъл върху онова, което четем, и редовното посещаване на християнските събрания ще ни помогнат да бъдем „пламенни чрез духа“. (Рим. 12:11) Относно ‘един юдей на име Аполос, който бил надарен с красноречие’, Библията казва: „Като беше изпълнен с пламенност, идваща от духа, говореше и поучаваше правилно за Исус.“ (Деян. 18:24, 25) Ако и ние сме „пламенни чрез духа“, ще бъдем по–смели, когато участваме в службата от къща на къща и когато свидетелстваме неофициално.

15. Каква полза ще имаме, ако сме по–смели в службата?

¹⁵ Когато сме по–смели в службата, това ни влияе положително. Така имаме правилна нагласа, защото разбираме по–добре колко важна е дейността ни и каква полза носи тя. И понеже службата ни е по–резултатна, изпитваме повече радост и проявяваме по–силен ентусиазъм. Освен това, като съзнаваме неотложността на проповедната дейност, сме и по–пламенни.

16. Какво трябва да направим, ако пламенността ни за службата е намаляла?

¹⁶ А какво да правим, ако сме изгубили пламенността си за службата или желанието ни за нея не е толкова силно, колкото е било преди? Тогава е необходимо да си направим честен самоанализ. Павел писал: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ (2 Кор. 13:5) Запитай се: „Дали все още съм пламенен чрез духа? Моля ли се на Йехова за неговия дух? Дали молитвите ми показват, че разчитам на него, за да върша волята му? Благодаря ли за службата, която ни е поверена? Какви са навиците ми за лично изучаване? Колко време отделям, за да размишлявам върху онова, което съм прочел и чул? Какво участие вземам в събранията на сбора?“ Размисълът върху тези въпроси ще ти помогне да откриеш слабостите си и да вземеш мерки, за да се промениш.

Нека Божият дух ти даде смелост

17, 18. (а) В каква степен се извършва проповедната дейност днес? (б) Как можем да имаме „пълна свобода на изказа“, известявайки добрата новина за Божието Царство?

¹⁷ Възкресеният Исус казал на учениците си: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Дейността, която започнала тогава, днес се извършва в невиждана досега степен. Над седем милиона Свидетели на Йехова известяват посланието за Царството в повече от 230 страни, като всяка година прекарват почти милиард и половина часа в проповедната служба. Колко вълнуващо е да участваме пламенно в тази дейност, която никога няма да се повтори!

¹⁸ Както през първи век, и днес световната проповедна дейност се извършва под ръководството на Божия дух. Ако откликваме на това ръководство, ще имаме „пълна свобода на изказа“ в службата си. (Деян. 28:31) Тогава нека непременно позволяваме на духа да ни ръководи, когато известяваме добрата новина за Божието Царство!

[Бележки под линия]

Какво научи?

• Защо се нуждаем от смелост, за да говорим словото на Бога?

• Какво помогнало на учениците през първи век да проповядват смело?

• Как можем да придобием смелост?

• Каква полза ни носи придобиването на смелост?

[Въпроси]

[Снимка на страница 7]

Как родителите могат да помогнат на децата си да придобият смелост?

[Снимки на страница 8]

Кратката молитва може да ти помогне да събереш смелост в проповедната служба