Приближи се до Бога

Най–голямото доказателство за любовта на Бога

Битие 22:1–18

АВРААМ обичал Бога. Той обичал също своя син Исаак, който се родил, когато този верен патриарх бил на преклонна възраст. Но когато Исаак вероятно бил на 25 години, Авраам бил изправен пред изпитание, при което било нужно да превъзмогне бащинските си чувства — Бог му казал да принесе сина си в жертва. В крайна сметка обаче Исаак останал жив. В най–решаващия момент Бог се намесил посредством един ангел. Описаната в Битие 22:1–18 случка е пророчески предобраз на една голяма проява на любовта на Бога към нас.

В първи стих се казва: „Бог изпита Авраама.“ Авраам бил човек със силна вяра, но в този случай вярата му щяла да бъде изпитана както никога преди това. Бог казал: „Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, ... и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.“ (2 стих) Спомни си, че Бог не допуска служителите му да бъдат изпитвани повече, отколкото могат да издържат. Следователно това изпитание показвало, че Бог имал доверие в Авраам. (1 Коринтяни 10:13)

Авраам се подчинил на тази заповед, без да се бави. Ние четем: „На сутринта, прочее, Авраам подрани, та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана, та отиде.“ (3 стих) Най–вероятно Авраам не казал на никого за това изпитание.

През тридневното пътуване той имал време да размишлява задълбочено. Но решимостта на Авраам да се подчини на Бога не намаляла. Думите му разкриват неговата вяра. Когато в далечината видял избрания от Бога хълм, той казал на слугите си: „Вие останете тук ..., а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Когато Исаак попитал къде е овцата, която трябвало да принесат в жертва, Авраам казал: „Бог ще си осигури овца.“ (НС) (5, 8 стих) Авраам очаквал да се върне заедно със сина си. Защо можем да кажем това? Защото ‘той смятал, че Бог може да възкреси Исаак дори и от мъртвите’. (Евреи 11:19)

Когато на хълма Авраам взел „ножа, за да убие сина си“ (НС), един ангел възпрял ръката му. Тогава Бог осигурил овен, заплетен в един храст, който Авраам можел да принесе „вместо сина си“. (10–13 стих) Така в Божиите очи сякаш Исаак бил пожертван. (Евреи 11:17) Един учен обяснява, че „за Бога готовността на Авраам [да принесе сина си в жертва] била равностойна на това той в действителност да го е направил“.

Доверието на Йехова в Авраам било оправдано. Бог възнаградил Авраам заради вярата му, като повторил сключения между тях договор и разкрил повече подробности във връзка с него. Този договор съдържал обещание за благословии на хора от всички народи. (15–18 стих)

Въпреки че не позволил на Авраам да принесе сина си в жертва, по–късно самият Бог постъпил именно по такъв начин. Готовността на Авраам да пожертва Исаак предизобразявала това, че Бог принесъл своя единороден син Исус за нашите грехове. (Йоан 3:16) Жертвата на Христос е най–голямото доказателство за любовта на Йехова към хората. Тъй като Бог направил такава жертва за нас, ще е добре да се запитаме: „Какви жертви съм готов да правя, за да бъда угоден на Бога?“