Подражавай на вярата им

Той получил урок по милост

ЙОНА щял да има достатъчно време за размисъл. Предстояло му да пропътува повече от 800 километра, което щяло да отнеме около месец, а вероятно дори и повече. Като първо, било необходимо да реши дали да поеме по прекия, или по дългия, но по–безопасен път и след това дни наред да преминава през долини и тесни планински пътеки. Йона трябвало да заобиколи необятната Сирийска пустиня, да прекоси реки като могъщия Ефрат и да търси места за нощуване в градове и села в Сирия, Месопотамия и Асирия. Не минавал и ден, през който да не мисли за изпълващата го с ужас крайна цел на пътуването си, за града, до който се приближавал с всяка измината крачка — Ниневия.

Йона знаел едно нещо със сигурност — че не може да се върне назад и да избяга от своето назначение. Той вече се бил опитал да направи това. Малко след като Йехова за първи път му дал задачата да отиде в могъщия укрепен асирийски град, за да предаде послание на присъда, Йона се качил на кораб, който плавал в противоположната посока. Тогава Йехова предизвикал силна буря и Йона бързо разбрал, че бунтовното му поведение щяло да коства живота на всички на кораба. За да спаси смелите моряци, той им казал да го хвърлят в морето. Въпреки че не били съгласни, в крайна сметка те го послушали и Йона бил сигурен, че смъртта му е неизбежна. Йехова обаче направил така, че една голяма риба да погълне пророка и след три дни да го остави невредим на брега. Това преживяване го променило — Йона вече бил изпълнен със страхопочитание и готов да се подчинява. * (Йона, 1 и 2 глава)

Когато Йехова за втори път заповядал на Йона да отиде в Ниневия, пророкът послушно се отправил на това дълго пътуване на изток. (Йона 3:1–3) Но дали след поправянето от страна на Йехова Йона бил направил всички необходими промени в личността си? Например Йехова му оказал милост, като го спасил от удавяне, не го наказал за бунтовната му постъпка и му дал още една възможност да изпълни възложената задача. Дали след всичко, което се случило, Йона се научил да проявява милост към другите? Често е трудно за несъвършените хора да се научат да проявяват това качество. Нека обърнем внимание какви поуки можем да извлечем от трудната ситуация, в която се оказал Йона.

Осъдително послание и изненадващ отклик

Йона не гледал на Ниневия по начина, по който Йехова гледал на нея. В Библията четем: „Ниневия беше важен град в очите на Бога.“ (Йона 3:3, НС) Според записаното от Йона Йехова три пъти използвал израза „големият град Ниневия“. (Йона 1:2; 3:2; 4:11) Защо този град бил голям, или важен, за Бога?

Като един от първите градове, които Нимрод създал след Потопа, Ниневия наистина била древен град. Очевидно в границите на Ниневия влизали някои други селища и за да бъде обходена от единия  край до другия, на човек били нужни три дни. (Битие 10:11; Йона 3:3) Със своите сгради, величествени храмове и масивни стени Ниневия безспорно изглеждала внушително. Но градът бил важен за Йехова Бог не заради тези неща, а заради хората. По онова време Ниневия била многолюден град и Йехова бил загрижен за жителите му, въпреки че вършели лоши неща. Бог цени човешкия живот и знае, че е възможно човек да се разкае и да започне да постъпва по правилен начин.

Когато най–накрая влязъл в Ниневия и се оказал сред огромното ѝ население от повече от 120 000 души, Йона вероятно изпитал още по–силен страх от това място. * Той вървял цял ден от околностите на оживения град към централната му част, като може би търсел подходящо място, от което да започне да известява думите на Бога. Как щял да предаде посланието си на тези хора? Дали бил научил асирийски език? Или Йехова по чудодеен начин му дал тази способност? Не знаем това. Възможно е Йона да е говорел на родния си език, еврейски, и да е използвал преводач. Онова, което разбираме от Библията обаче е, че посланието му било просто и никак нямало да се хареса на хората. Йона известявал следното: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.“ (Йона 3:4) Без страх той многократно повторил тези думи и така проявил забележителна смелост и вяра — качества, от които християните се нуждаят днес повече от всякога.

Посланието на Йона привлякло вниманието на ниневийците. Без съмнение пророкът очаквал те да се отнесат по враждебен и жесток начин към него. Но вместо това се случило нещо забележително — хората го послушали. Думите му се разпространили със светкавична бързина. Не след дълго в целия град се говорело за мрачното пророчество на Йона. Повествованието на Йона ни казва: „Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най–големия между тях до най–нищожния.“ (Йона 3:5) Всички хора, богати и бедни, силни и немощни, млади и стари, проявили разкайваща се нагласа. Скоро до ушите на царя стигнало известие за промяната в нагласата на хората.

Царят също започнал да изпитва страх от Бога. Той станал от трона си, съблякъл скъпата си царска одежда, облякъл груба дреха подобно на поданиците си и дори ‘седнал в пепел’. С „големците“ си, или високопоставените си служители, царят издал указ, чрез който постът, започнат от отделни хора, вече станал задължителен за всички в страната. Той заповядал всички да носят вретище, дори и домашните животни. * Царят смирено признал, че поданиците му имат вина, защото са вършили зло и насилие. Освен това се надявал истинският Бог да се смили над тях, като види разкаянието им, и казал: „Кой знае дали Бог не ще се ... отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?“ (Йона 3:6–9)

Някои критици изказват съмнения относно това, че нагласата на ниневийците се променила толкова бързо. Някои библейски учени обаче отбелязват, че подобна промяна на възгледите е присъща за суеверните и непостоянни в мнението си хора, които населявали тези земи в древността. Всъщност самият Исус Христос споменал за разкаянието на ниневийците. (Матей 12:41) Той живял в небесата и бил свидетел на тези събития и затова знаел какво точно се случило. (Йоан 8:57, 58) Но как постъпил Йехова, когато видял разкаянието на ниневийците?

 Разликата между Божията милост и човешката упоритост

По–късно Йона писал: „Като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.“ (Йона 3:10)

Дали това означава, че Йехова сметнал, че е направил грешка, като произнесъл присъда срещу Ниневия? Не, защото Библията казва за Йехова: „Делата му са съвършени, защото всичките му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в него.“ (Второзаконие 32:4) Просто Йехова вече не изпитвал гняв спрямо Ниневия. Той видял промяната в нагласата на тези хора и преценил, че наказанието, което възнамерява да им наложи, вече не е заслужено. В този случай било подходящо Бог да прояви милост.

Йехова не е непреклонен, студен и жесток Бог, както често го описват религиозните водачи. Точно обратното, той е разумен, милостив и действа според ситуацията. Когато решава да накаже злите, той първо ги предупреждава посредством представителите си на земята, защото иска лошите хора да направят същото като ниневийците — да се разкаят и да променят поведението си. (Езекиил 33:11) Йехова казал на своя пророк Йеремия: „Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.“ (Йеремия 18:7, 8)

Дали тогава пророчеството на Йона било просто една лъжа? Не, защото то послужило като предупреждение и така изпълнило целта си. Предупреждението било отправено заради погрешната линия на поведение на ниневийците, които впоследствие се променили. Ако те се върнели към злите си пътища, Бог щял да изпълни присъдата си върху тях, както в действителност се случило след време. (Софония 2:13–15)

Какви чувства изпитал Йона поради това, че унищожението на Ниневия не настъпило тогава, когато очаквал? Библията казва: „Това стана много мъчно на Йона, и възнегодува.“ (Йона 4:1) Пророкът дори казал молитва, която звучи като укор към Всевишния! В нея Йона намекнал,  че е трябвало да си остане у дома. Той заявил, че през цялото време е знаел, че Йехова няма да нанесе бедствие върху Ниневия, и дори използвал този аргумент като извинение за бягството си към Тарсис. Тогава Йона помолил Бога да отнеме живота му, като казал, че би било по–добре да умре, отколкото да живее. (Йона 4:2, 3)

Какво измъчвало Йона? Не знаем всички мисли, които минавали през ума му, но знаем, че Йона бил известявал неблагоприятна присъда за Ниневия пред всичките ѝ жители и те му повярвали. Но бедствието нямало да ги постигне. Дали той се опасявал, че ще му се присмиват или ще го наричат фалшив пророк? Каквато и да била причината за чувствата му, той не се радвал нито на разкаянието на хората, нито на милостта, която проявил Йехова. Вместо това Йона изглежда потъвал все повече в собственото си огорчение, самосъжаление и наранено честолюбие. Милостивият Бог на Йона обаче очевидно все още виждал нещо добро в този крайно обезсърчен човек. Вместо да го накаже за липсата му на уважение, Йехова любезно задал на пророка подтикващ към размисъл въпрос: „Добре ли е да негодуваш?“ (Йона 4:4) Дали Йона отговорил на този въпрос? Библейското повествование не ни разкрива това.

Как Йехова дал урок на Йона

Потиснат, пророкът напуснал Ниневия, но не тръгнал към дома, а се отправил на изток към близките планини, от които се виждала цялата област. Йона си направил малък навес и седнал под него, за да наблюдава какво ще се случи с Ниневия. Вероятно той все още хранел надежди да види унищожението на града. Как Йехова щял да научи този твърдоглав мъж да бъде милостив?

През нощта Йехова направил така, че да израсне една кратуна. Когато се събудил, Йона видял избуялото растение, чиито широки листа хвърляли много повече сянка, отколкото неговия нестабилен навес. Това повдигнало духа му. ‘Йона се зарадвал твърде много’ на растението, вероятно защото гледал на чудодейната му поява като на знак за Божията благословия и одобрение. Но целта на Йехова не била единствено да предпази Йона от жегата и да му помогне да преодолее гнева си. Бог искал да достигне до сърцето на Йона. Затова направил така, че един червей да порази растението. След това изпратил „горещ източен вятър“ и Йона започнал да губи съзнание от жегата. Пророкът отново изпаднал в отчаяние и се помолил на Бога да умре. (Йона 4:6–8)

Йехова за втори път попитал Йона дали е добре да изпитва гняв, в този случай за това, че кратуната е изсъхнала. Вместо да се разкае, Йона се оправдал с думите: „Добре е да негодувам, даже до смърт.“ Именно това бил моментът Йехова да затвърди своя урок. (Йона 4:9)

Бог разсъждавал заедно с Йона. Йехова казал, че пророкът изпитва жал за едно обикновено изсъхнало растение, израснало за една нощ, което нито бил посял, нито отглеждал. Тогава Бог завършил с думите: „Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от  лявата си ръка, освен многото добитък?“ * (Йона 4:10, 11)

Разбираш ли дълбокия смисъл на нагледния урок на Йехова? Йона не бил направил нищо за това растение. Йехова, от друга страна, бил Дарителят на живота на тези ниневийци и този, който се грижел за тях, както се грижи днес за всичките си създания на земята. Как било възможно едно растение да е по–важно за Йона, отколкото животът на 120 000 души заедно с целия им добитък? Нима причината не се криела в това, че Йона допуснал да развие егоистична нагласа? Всъщност той съжалил растението само защото имал полза от него. Нима гневът му към ниневийците не произлизал също от егоистични подбуди — от желание да избегне подигравки и в крайна сметка да се окаже прав?

Наистина, това бил урок с дълбоко значение! Но дали Йона го взел присърце? Книгата, носеща името му, завършва с въпроса на Йехова, който остава без отговор. Някои критици се изказват неодобрително относно това, че Йона не отговорил на този въпрос. В действителност обаче разполагаме с отговора на пророка. Това е самата книга. Съществуват доказателства, че Йона е писателят на книгата, носеща неговото име. Представи си само как пророкът е отново в безопасност в родината си и записва този разказ. Сякаш виждаме пред себе си възрастния по–мъдър и по–смирен мъж, който със съжаление поклаща глава, докато пише за собствените си грешки, бунтовното си поведение и упоритото си нежелание да прояви милост. Йона очевидно извлякъл поука от мъдрия урок на Йехова. Той се научил да проявява милост. А дали ние ще се научим?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 16]

Бог иска злите, подобно на ниневийците, да се разкаят и да променят поведението си

[Текст в блока на страница 17]

Чрез една кратуна Бог дал урок по милост на Йона