„Когато видите Йерусалим, обсаден от разположени на стан войски, тогава знайте, че опустошението му е наближило. Тогава онези в Юдея нека бягат към планините и онези, които са в града, нека излязат от него.“ (Лука 21:20, 21) Исус дал тези напътствия на учениците си във връзка с предстоящото унищожение на Йерусалим. Съществуват ли доказателства, че учениците се вслушали в предупреждението на Исус?

Няколко десетилетия след смъртта на Исус римската войска под командването на Цестий Гал навлязла в Палестина, за да потуши един бунт. Това събитие е потвърдено от юдейския историк Йосиф Флавий, който живял по онова време. Римските воини обсадили Йерусалим и били уверени, че ще го превземат. Но внезапно Цестий Гал заповядал на воините да се оттеглят. Според църковния историк Евсевий християните в Юдея се възползвали от тази възможност да избягат в Пела, град в планинската област на Декапол.

Няколко години по–късно, през 70 г., друга римска войска под командването на генерал Тит се върнала и обсадила юдейската столица. Този път воините напълно опустошили града. Стотици хиляди души били хванати в капан в Йерусалим и загинали.

В библейските разкази за пророците Самуил, Илия и Елисей се споменават мъже, наречени „пророческите синове“. Например, когато Йеху бил назначен за цар над Израил, Елисей изпратил „един от пророческите синове“ да го помаже. (4 Царе 9:1–4)

Според библейските изследователи този израз се отнася за школа за обучение или за група пророци, които сътрудничели помежду си, а не за буквални потомци на пророци. В „Журнал за библейска литература“ се обяснява, че членовете на тези групи вероятно били личности, които „се били посветили на службата на Яхве [Йехова] под ръководството на пророк, който бил ... техен духовен баща“. (Сравни 4 Царе 2:12.) В разказа за помазването на Йеху пратеникът на Елисей е наречен и „слугата на пророка“. (4 Царе 9:4)

„Пророческите синове“ явно водели прост живот. В Библията четем, че по времето на Елисей група „пророчески синове“ строяла за себе си място за живеене, използвайки брадва назаем. (4 Царе 6:1–5) Изглежда някои мъже от тези групи били женени, тъй като се споменава за вдовица, която била ‘жена на един от пророческите синове’. (4 Царе 4:1) Верните израилтяни ценели пророческите синове и при един записан в Библията случай им донесли като дар храна. (4 Царе 4:38, 42)