Ниневия била столицата на Асирийската империя. Тя била голям град със забележителни дворци и храмове, широки улици и масивни стени. Еврейският пророк Наум я нарекъл ‘град, който пролива кръв’. (Наум 3:1)

Това описание било подходящо, тъй като релефи от двореца на Сенахирим в Ниневия свидетелстват за жестокостта на асирийците. На един от тях е изобразен войник, който дърпа езика на повален на земята затворник. Надписи разкриват, че пленниците били водени с въжета, закачени за куки, пробождащи носовете или устните им. За унижение по–видните пленници били принуждавани да носят окачени на вратовете си отрязаните глави на своите царе.

Асириологът Арчибалд Хенри Сейс описва варварствата, които последвали превземането на един град: „Купове човешки глави бележели пътя, по който са минали завоевателите. Момчета и момичета били изгаряни живи или запазвани за още по–лоша участ. Мъже били повесвани на кол, одирани живи, ослепявани или им били отсичани ръцете и краката, ушите и носовете.“

Бог бил заповядал на израилтяните: „Когато строиш нова къща, огради с ограда покрива ѝ, за да не навлечеш на къщата си кръвна вина, ако някой падне от него.“ (Второзаконие 22:8) Тази предпазна мярка била необходима, тъй като в миналото семействата прекарвали много време на покривите на къщите си.

Повечето къщи в Израил имали плосък покрив. На това място хората се наслаждавали на слънцето, на свежия въздух или вършели домакинска работа. През лятото там било удобно за спане. (1 Царе 9:26) На покрива земеделците сушели зърното, преди да го смелят, както и лен, смокини и стафиди. (Исус Навиев 2:6)

Покривът бил използван и за поклонение както на истинския Бог, така и на идоли. (Неемия 8:16–18; Йеремия 19:13) Например апостол Петър се качил на покрива по обяд да се моли. (Деяния 10:9–16) Освен това покривът бил приятно място за почивка, особено ако имало лози или палмови листа, осигуряващи сянка.

В изданието „Земята и книгата“ се казва, че домовете на израилтяните имали водеща до покрива стълба, която се намирала „извън къщата, но в рамките на външния двор“. Така че домакинът можел да слезе от покрива, без да се налага да влиза в къщата. Тази подробност ни помага да разберем по–добре предупреждението на Исус относно незабавното напускане на обречен на унищожение град: „Който е на къщния покрив, нека не слиза долу в къщата, за да вземе каквото и да било.“ (Матей 24:17)