Роден съм в Рига, столицата на Латвия. Със сестра ми бяхме отгледани само от майка ни. Въпреки че тя беше католичка, ходехме на църква единствено по празниците. Винаги съм вярвал, че има някаква по–висша сила, но като младеж ме вълнуваха съвсем други неща.

Още докато бях малък, майка ми забеляза, че имам умението да разглобявам различни предмети и после пак да ги сглобявам. С толкова неща вкъщи, които можеха да бъдат разглобени, тя винаги се притесняваше да ме оставя сам у дома. В последствие ми купи метален конструктор, който обичах да сглобявам и разглобявам. Освен това имах и друга страст — мотоциклетите. Затова майка ми ме записа да участвам в състезание, наречено Златните мотопеди. Започнах да се състезавам с мотопеди, а след време карах мотоциклети.

Напреднах бързо и не след дълго постигнах забележителен успех в този опасен спорт. Три пъти спечелих латвийския и два пъти прибалтийския шампионат по супербайк.

По това време приятелката ми Евия, която по–късно стана моя съпруга, се свърза със Свидетелите на Йехова. Тя беше намерила техни издания, в които имаше талон, предлагащ библейско изучаване. Тя го попълни и изпрати. Малко след това две Свидетелки я посетиха и тя започна да изучава Библията с тях. Нямах нищо против, но по това време аз не се интересувах особено от духовни неща.

Веднъж Свидетелките ме поканиха да присъствам на изучаването на Евия. Приех поканата и онова, което чух, много ми хареса. Особено ме развълнува библейското  обещание за рай на земята. Те ми посочиха Псалм 37:10, 11, където се казва: „Още малко и неправедния вече няма да го има, ще го потърсиш на мястото му, но него няма да го има. А кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“ Тези думи докоснаха сърцето ми.

Интересът ми към духовните неща продължи да расте. Осъзнах колко много религиозни лъжи съществуват. За разлика от това библейските учения бяха логични и ясни.

С течение на времето научих, че Йехова високо цени живота. (Псалм 36:9) Това ми оказа силно въздействие и повече не исках да рискувам живота си в мотоциклетните състезания. Вместо това исках да го използвам за слава на Йехова. Известността и тръпката от състезанията повече не бяха важни за мене.

През 1996 г. посетих международен конгрес на Свидетелите на Йехова в Талин (Естония), не далече от мястото, на което преди често се състезавах. На конгреса видях хора от много различни страни да общуват мирно и спокойно. Например, когато една посетителка си изгуби чантата, си помислих, че едва ли ще я види отново. Но не след дълго друга Свидетелка намери чантата и я върна, като нищо не липсваше. Бях изумен! Убедих се, че Свидетелите на Йехова наистина живеят според високите стандарти на Библията. С Евия продължихме да напредваме в изучаването си и през 1997 г. се покръстихме като Свидетели на Йехова.

Някои от приятелите ми загинаха поради необуздания си живот и рискования спорт, с който се занимаваха. От изучаването си на Библията разбрах, че съм отговорен пред Създателя на живота, Йехова, и това вероятно спаси живота ми.

В продължение на четири години с Евия имахме привилегията да служим в клона на Свидетелите на Йехова в Рига. Днес се радваме да се грижим за нашата дъщеричка Алис и да ѝ помагаме да развива любов към Йехова. Също така един ден в седмицата поправям колите и други счупени вещи в преводаческия офис. Много съм щастлив, че мога да използвам уменията, които придобих като дете, за добра цел! И до днес продължавам да разглобявам различни предмети и после пак да ги сглобявам.

Много ценя привилегията заедно със семейството си да говоря на другите за единствения истински Бог. Всичко това е благодарение на познанието, което придобих от Библията. Наистина, обещанието за рай на земята промени живота ми!