Относно екзекуцията на Исус и двамата престъпници в Библията четем: „Юдеите поискаха от Пилат да заповяда да пречупят краката на онези, които бяха на стълбовете, и да махнат телата им.“ (Йоан 19:31)

Според юдейския закон тялото на престъпник, провесен на стълб, ‘не бивало да остава на стълба през нощта до сутринта’. (Второзаконие 21:22, 23) Юдеите явно прилагали този закон и във връзка с екзекутираните на стълб от римляните. В гореспоменатия случай пречупването на краката на мъжете щяло да ускори смъртта им и така щели да бъдат погребани преди началото на съботата при залез слънце.

При голяма част от екзекуциите осъдените били приковавани на стълб с пирони, които пробождали ръцете и краката им. Когато стълбът бил изправян, те изпитвали ужасяващи болки, тъй като с цялата тежест на тялото си увисвали на пироните. За да може да диша, осъденият трябвало да се опита с крака да избута тялото си нагоре. Но когато краката му били пречупвани, това ставало невъзможно. Бързо настъпвала смърт, ако не от мъчителното преживяване, то от задушаване.

Прашката било оръжието, с което Давид убил великана Голиат. Давид явно се научил да борави с прашка, докато бил пастир. (1 Царе 17:40–50)

Намерени са египетски и асирийски изображения на прашки, датиращи от библейски времена. Прашката представлявала отворен джоб от кожа или плат, прикрепен към две въжета. Стрелецът поставял в джоба гладък или заоблен камък с диаметър от 5 до 7,5 см и тегло около 250 гр. След това завъртал прашката над главата си и пускал едно от въжетата, така че камъкът се изстрелвал с голяма сила и точност.

При разкопки в Близкия изток са били открити огромен брой такива камъни от битките в древността. Умелите воини можели да изстрелват камъните със скорост от 160 до 240 км/ч. Сред учените съществуват различни мнения относно това дали прашката имала обсег като този на лъка. Но какъвто и да е бил случаят, прашката била също толкова смъртоносно оръжие. (Съдии 20:16)