АКО си родител, изпитвал ли си подобни чувства? Питаш ли се как — или изобщо дали — трябва да поправяш детето си, когато се сблъскаш с такава ситуация? Погрешно ли е да поправяш децата си?

В Библията думата „поправяне“ не е просто синоним на наказание. Поправяне главно означава обучение, възпитаване, коригиране. То никога не се свързва с грубо отношение или жестокост. (Притчи 4:1, 2)

Поправянето от родителите може да бъде сравнено с градинарството. Градинарят подготвя почвата, полива и тори растението, осигурява защита от вредители и плевели. Когато растението порасне, може да се наложи да бъде подрязано, за да продължи да се развива правилно. Градинарят знае, че като прилага различни техники, ще допринесе за отглеждането на едно здраво растение. Така и родителите се грижат за децата си по много начини. Но понякога е нужно да ги поправят. Подобно на подрязването на едно растение, родителите помагат на децата си да вървят в правилната посока, като коригират погрешните им склонности още от най–ранна възраст. Подрязването обаче трябва да се извършва внимателно, в противен случай може да бъде нанесена трайна вреда на растението. По същия начин децата трябва да бъдат поправяни с любов.

Йехова Бог, за когото се говори в Библията, е оставил чудесен пример на родителите в това отношение. Начинът, по който поправя своите служители на земята, е толкова резултатен и приятен, че те дори ‘обичат поуката’. (Притчи 12:1) Те ‘държат здраво поуката’ и ‘не я оставят’. (Притчи 4:13) Можеш да помогнеш на детето си да откликне на поправянето, като подражаваш на Йехова. Неговото поправяне е съчетано с: 1) любов, 2) разумност и 3) твърдост.

Когато ни поправя, Йехова е подбуждан главно от любов. Библията казва: „Йехова порицава онзи, когото обича, така както баща  порицава сина, който му е мил.“ (Притчи 3:12) Той също е „милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи“. (Изход 34:6) Затова никога не е груб или жесток. Йехова никога не използва нараняващи думи, критика или сарказъм, причиняващи болка, която „сякаш пронизва с меч“. (Притчи 12:18)

Разбира се, не е възможно родителите да подражават напълно на Йехова, тъй като той е съвършен пример за проявяването на самоконтрол. Понякога ще ти е много трудно да запазиш спокойствие, но помни, че наказанието, наложено в такива моменти, често е жестоко, прекалено и не води до добър резултат. Наказанието, породено от гняв, всъщност не е поправяне, а по–скоро загуба на самоконтрол.

От друга страна, когато проявяваш любов и самоконтрол, ще постигнеш по–добри резултати. Обърни внимание как се справили Джордж и Никол, споменати в началото.

„Когато Джордан най–накрая се прибра, със съпругата ми бяхме много ядосани, но запазихме спокойствие, докато слушахме неговото обяснение. Тъй като беше късно, решихме да обсъдим въпроса на сутринта. Всички заедно се помолихме и си легнахме. На следващия ден, можехме спокойно да поговорим със сина си и да стигнем до сърцето му. Той прие ограниченията, които му наложихме, и пое отговорността за постъпката си. Осъзнахме, че ако реагираме прибързано, когато сме ядосани, това няма да доведе до положителен резултат. В случаите, в които първо сме го изслушвали, нещата обикновено са се развивали по най–добрия начин.“ Джордж

„Направо побеснях, когато видях колко безчувствено се е отнесъл синът ми към сестра си. Но вместо да реагирам прибързано, го изпратих в стаята му, защото бях прекалено ядосана, за да взема разумно решение. След като се успокоих, ясно му обясних, че насилието е неприемливо, и му показах колко е наранил сестра си. Този подход имаше успех. Синът ми се извини на сестра си и я прегърна.“ Никол

Да, подходящото поправяне, дори когато включва наказание, винаги е подбуждано от любов.

Йехова винаги поправя само толкова, „колкото е необходимо“. (Йеремия 30:11; 46:28) Той взема под внимание всички обстоятелства, включително и онова, което не е очевидно. Как родителите могат да му подражават?  Стивън, цитиран в началото, казва: „Макар че бяхме наранени и не можехме да разберем защо Натали продължава да отрича за пръстена, се опитахме да вземем предвид нейната възраст и ограничения.“

Робърт, съпругът на Никол, също се опитва да види цялата картина. Когато децата се държат зле, той си задава следните въпроси: „Дали това е единичен случай, или често постъпват по този начин? Дали децата са уморени, или не се чувстват добре? Възможно ли е поведението им да е признак за друг проблем?“

Разумните родители не забравят, че децата им не са възрастни хора. Апостол Павел писал: „Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете.“ (1 Коринтяни 13:11) Робърт споделя: „Нещо, което ми помага да запазя реална преценка и да не реагирам прибързано, е да си припомня как постъпвах аз на тази възраст.“

Изключително важно е да имаш реалистични очаквания, но в същото време да не оправдаваш или извиняваш лошото поведение или нагласа. Когато вземаш предвид способностите, ограниченията на детето и други фактори, можеш да си сигурен, че поправянето ще бъде уравновесено и разумно.

В Малахия 3:6 се казва: „Аз, Йехова, не се променям.“ Служителите на Бога са уверени в тази истина и се чувстват сигурни. Децата също се нуждаят от сигурност, идваща от поправянето, съчетано с твърдост. Ако стандартите ти се променят според настроението ти, твоето дете може да се чувства объркано.

Исус Христос казал: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’.“ (Матей 5:37) Тези думи са много полезни за родителите. Помисли внимателно, преди да заявиш нещо, което нямаш намерение да изпълниш. Когато кажеш на детето си, че ще му наложиш определено наказание, ако не слуша, дръж на думата си.

Много е важно двамата родители да си сътрудничат. Робърт обяснява: „Ако разбера, че съм позволил на децата нещо, което съпругата ми им е забранила, променям решението си, като се съобразявам с това на съпругата си.“ В случаите, когато родителите имат различно мнение как да поправят децата си, е най–добре двамата да поговорят насаме и да стигнат до единодушно решение.

Ако подражаваш на поправянето от Йехова, което е съчетано с любов, разумност и твърдост, можеш да си уверен, че усилията ти ще донесат полза на твоите деца. Любещите ти напътствия ще им помогнат да станат зрели, отговорни и уравновесени личности. Точно както казва Библията: „Възпитавай детето в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“ (Притчи 22:6)