Започнах да тренирам гимнастика и фитнес. След време отворих собствен фитнес център в Сан Леандро, щата Калифорния (САЩ) и работех с различни културисти, включително с един, който спечели титлата „Мистър Америка“. Макар че развих атлетично тяло, не успях да запълня празнината в себе си.

Един приятел от моя фитнес център знаеше за желанието ми да разбера Библията и предложи да се срещна с негов познат. На следващата сутрин един Свидетел на Йехова ме посети в дома ми. В продължение на четири часа той отговаряше на въпросите ми с помощта на Библията. Помолих го пак да дойде вечерта и обсъждахме Библията до полунощ. Бях възхитен от онова, което научих, и помолих Свидетеля да го придружа на следващия ден, за да видя как проповядва. Удивих се как той отваряше Библията и показваше на хората отговорите на техните въпроси. Тогава реших, че искам да правя точно това!

Затова продадох бизнеса си и по цели дни ходех на служба с този пионер, както се наричат целодневните служители сред Свидетелите на Йехова. През май 1948 г. се покръстих на конгрес в зала Кау Палас в Сан Франциско. По–късно същата година и аз станах пионер.

Междувременно помолих Свидетелите да посетят майка ми. Тя прие истината и скоро стана Свидетелка на Йехова. Въпреки противопоставянето от страна на семейството, тя остана вярна на Бога дълги години до смъртта си. Никой друг от семейството ни не стана Свидетел.

През 1950 г. се преместих в Гранд Джънкшън, щата Колорадо, където срещнах Били. Тя е родена през 1928 г. и е израснала по време на Голямата депресия. Майка ѝ, Мини, ѝ четяла от Библията всяка нощ на мъждукащата светлина на една газена лампа. На четиригодишна възраст Били вече можела да чете и знаела много библейски разкази наизуст. В края на 40–те години на XX век майка ѝ научила от изучаването на Библията със Свидетелите, че адът не е място за мъчения, а общият гроб на човечеството. (Еклисиаст 9:5, 10) Мини и съпругът ѝ станали Свидетели.

През 1949 г. Били се върнала от колежа в Бостън и започнала сериозно да изучава Библията. Вместо да стане учителка, тя решила да отдаде живота си на Бога. Били се покръстила през 1950 г. на международния конгрес на Свидетелите на Йехова на Янки Стейдиъм в Ню Йорк. Не след дълго се срещнахме, оженихме се и заедно започнахме целодневна служба.

 В началото служихме в Юджийн, щата Орегон, където си създадохме много дългогодишни приятелства. През 1953 г. се преместихме в Грантс Пас, за да помагаме на малкия сбор там. По–късно през същата година бяхме поканени в 23–ия клас на Гилеад, училището за обучаване на мисионери на Свидетелите, разположено в Саут Лансинг, щата Ню Йорк, на около 400 км северозападно от град Ню Йорк.

През декември 1954 г., пет месеца след като завършихме Гилеад, двамата с Били се качихме на двумоторен самолет за Бразилия. След час полет единият от двигателите отказа, но се приземихме безопасно на един от Бермудските острови. След още едно аварийно кацане в Куба и общо 36 часа изтощително пътуване, пристигнахме в клона на Свидетелите на Йехова в Рио де Жанейро (Бразилия).

След кратък престой там с Били и още двама мисионери тръгнахме за Бауру, щата Сан Паулу, за да установим нов мисионерски дом. Градът имаше над 50 000 жители и ние бяхме първите Свидетели.

Започнахме да посещаваме хората в домовете им, но местният католически свещеник се противопоставяше на дейността ни. Той ни следваше и предупреждаваше домакините да не ни слушат. След няколко седмици обаче членовете на едно голямо семейство, с което изучавахме, приеха библейската истина и се покръстиха. Скоро и други започнаха да изучават.

Един от роднините на семейството, което се покръсти, беше президент на известен клуб. Уредих да използваме сградата на клуба, за да проведем конгрес. Когато местният свещеник настоя договорът за наем да бъде прекратен, президентът на клуба се срещна с членовете и им каза: „Ако прекратите договора, ще напусна!“ Те одобриха провеждането на конгреса.

На следващата година, 1956, бяхме поканени на областен конгрес в Сантос. Почти 40 Свидетели от нашия сбор пътуваха до там с влак. Когато се прибрахме в Бауру, в пощата намерих писмо, с което ме назначаваха да служа като пътуващ надзорник и да посещавам сборовете на Свидетелите на Йехова. Това беше началото на 25–годишна пътуваща служба, което означаваше да обикалям цяла Бразилия.

В онези дни методите за придвижване бяха примитивни. След време вече бяхме обиколили цялата страна с автобус, влак, каруца и колела, както и пеша. Един от първите градове, които посетихме, беше Жау. Свещеникът там се опита да ни пречи.

— Не може да проповядвате на „моите овце“! — настояваше той.

— Те не са ваши, а принадлежат на Бога — отговорихме му ние.

Организирахме прожекция на един филм за световната ни проповедна дейност, озаглавен „Обществото на новия свят в действие“, но свещеникът събра тълпа, с която да ни нападне. Ние веднага информирахме полицията. Когато свещеникът и групата членове на неговото паство пристигнаха, те бяха посрещнати от стена от полицаи с насочени към тях оръжия. Въпреки всичко присъстващите много харесаха филма.

По онова време навсякъде, където служехме, се сблъсквахме с религиозна омраза и противопоставяне. Например в град Бруске, близо  до град Блуменау, щата Санта Катарина, срещнахме две пионерки, които проповядваха въпреки яростното противопоставяне. Но тяхната издръжливост и постоянство бяха богато възнаградени — днес, около 50 години по–късно, в региона има повече от 60 процъфтяващи сбора, както и красива конгресна зала в близкия град Итажай.

Важна част от пътуващата ни служба беше прекрасното време, което прекарвахме със събратята ни в подготовката на големи конгреси. През 70–те години имах привилегията да надзиравам организирането на един конгрес, който се проведе на големия стадион Морумби. Изпратихме молба до около сто околни сбора да осигурят по 10 души, които да почистят стадиона преди конгреса.

Вечерта, когато футболистите си тръгваха от стадиона, чухме някои от тях да се подиграват: „Вижте всички тези женички с техните метли и парцали.“ До полунощ обаче целият стадион беше чист! Управителят възкликна: „На моите работници щеше да им отнеме цяла седмица да свършат онова, което вие, Свидетели, свършихте за няколко часа!“

През 1980 г. баща ми почина и скоро след това се върнахме в САЩ, за да се грижим за майка ми във Фримонт, щата Калифорния. Намерихме работа вечер да почистваме сгради и продължихме да служим като пионери и да помагаме на хората, говорещи португалски в областта. След време се преместихме наблизо, в долината Сан Хоакин, където проповядвахме на португалски в обширната област от Сакраменто до Бейкърсфийлд. Сега в щата Калифорния има около десет португалски сбора.

След смъртта на майка ми през 1995 г. се преместихме във Флорида, за да се грижим за бащата на Били до смъртта му. Майка ѝ вече беше починала през 1975 г. През 2000 г. се преместихме в пустинен район на голяма надморска височина в югозападната част на щата Колорадо, където проповядвахме целодневно на индианците от племената навахо и юта в местните резервати. За съжаление Били почина през февруари 2014 г.

Въпреки всичко съм щастлив, че преди повече от 65 години срещнах един Свидетел на Йехова, който отговори на многото ми въпроси директно от Библията! Особено се радвам, че проверих дали думите му отговарят на онова, което в действителност учи Библията. Това ми донесе възнаграждаващ живот в служба за Бога.