Знаеш ли...
От каква полза било за Павел римското му гражданство?
Римското гражданство давало на човек определени права и привилегии навсякъде в империята. Римският гражданин трябвало да се подчинява на римския закон, а не на законите в провинциите. Ако бил обвинен в престъпление, той можел да се съгласи да бъде съден според местните закони, но запазвал правото си да бъде изслушан от римски съд. Ако го осъдели на смърт, имал правото да се обърне към императора.
Затова Цицерон, римски държавник от I век пр.н.е., заявил, че „е престъпление да вържеш римски гражданин, да го бичуваш е злина, а да го убиеш е почти отцеубийство“, тоест убийство на свой родител или близък роднина.
Апостол Павел проповядвал из цялата Римска империя. Той се възползвал от правата си на римски гражданин при три записани случая: 1) Информирал градските управници на Филипи, че са нарушили правата му, като го били. 2) Разкрил гражданството си, за да не бъде бичуван в Йерусалим. 3) Обърнал се към римския император, за да бъде изслушан лично от него. (Деяния 16:37–39; 22:25–28; 25:10–12)
Как се плащало на пастирите в библейски времена?
Патриархът Яков се грижел за стадата на вуйчо си Лаван 20 години. Първите 14 години Яков работил за двете дъщери на Лаван, а за труда му през останалите 6 му било платено с добитък. (Битие 30:25–33) В списание „Библейски археологически преглед“ се казва: „Пастирски споразумения като това между Лаван и Яков били нещо познато за писателите и читателите на библейския текст.“
Древните договори, открити при разкопки в Нузи, Ларса и други места в днешен Ирак, съдържат подобни споразумения. Договорите често се сключвали от едно годишно стригане на овцете до следващото. Пастирите поемали отговорността да се грижат за конкретен брой животни, изброени според възрастта и пола им. Година по–късно собственикът трябвало да получи определено минимално количество вълна, млечни продукти, млад добитък и др. Всичко, което било в излишък, оставало за пастира.
Увеличаването на стадото зависело от броя на женските животни. От 100 овце обикновено се очаквало да се родят 80 агнета. Пастирът трябвало да възстанови всяка загуба. Така имал стимул да се грижи добре за поверените му животни.