ТЕМА НА БРОЯ | КАК ГЛЕДА БОГ НА ВОЙНИТЕ?
Божият възглед за войните в древността
Хората били потискани. Те многократно се молили на Бога за облекчение, но без резултат — поне не веднага. Това били израилтяните, Божият народ в древността, а потисникът им — могъщият египетски народ. (Изход 1:13, 14) Години наред израилтяните чакали Бог да сложи край на египетското господство. Накрая дошло времето той да действа. (Изход 3:7–10) Библията казва, че самият Бог повел война срещу египтяните. Той им нанесъл редица тежки бедствия и след това погубил фараона и войската му в Червено море. (Псалм 136:15) Йехова Бог се сражавал като „храбър воин“ за народа си. (Изход 15:3, 4)
Фактът, че самият Бог воювал срещу египтяните, показва, че той не е против войните като цяло. В други случаи Бог упълномощавал своя народ да води война, например с ханаанците, които били крайно зли. (Второзаконие 9:5; 20:17, 18) Бог също заповядал на израилския цар Давид да воюва с жестоките филистимци. Той дори му дал военна стратегия, гарантираща победа. (2 Царе 5:17–25)
Тези библейски разкази разкриват, че когато израилтяните били застрашени от някакво зло и от потисничество, Бог нареждал да се водят военни действия за защита на народа му и на истинското поклонение. Но обърни внимание на следните три основни характеристики на такива войни:
-
САМО БОГ ОПРЕДЕЛЯЛ КОЙ ДА УЧАСТВА ВЪВ ВОЙНАТА. При един случай Бог казал на израилтяните: „В тази битка няма да воювате вие.“ Самият той щял да воюва за тях. (2 Летописи 20:17; 32:7, 8) Това ставало много пъти, както в случая, споменат в началото. В други случаи Бог заповядвал на народа си в древния Израил да води битки за завладяването и защитата на Обетованата земя. (Второзаконие 7:1, 2; Исус Навиев 10:40)
-
САМО БОГ ОПРЕДЕЛЯЛ КОГА ДА СЕ ВОДИ ВОЙНАТА. Божиите служители трябвало да чакат търпеливо определеното от Бога време да се изправят срещу потисничеството и злото около себе си. Преди това не бивало да вземат нещата в свои ръце. Когато го правели, *
губели Божието одобрение. Всъщност от Библията разбираме, че щом израилтяните дръзвали да влязат във война без позволението на Бога, резултатите често били катастрофални. -
БОГ НЕ СЕ РАДВА НА СМЪРТТА НА ХОРАТА, В ТОВА ЧИСЛО И НА ЗЛИТЕ. Йехова Бог е Изворът на живота и Създателят на човечеството. (Псалм 36:9) Затова той не иска да гледа как хората умират. За съжаление обаче, има някои, които замислят да потискат и дори да убиват други. (Псалм 37:12, 14) За да предотврати подобно зло, Бог понякога е заповядвал да се води война срещу злите. И все пак през годините, в които са се водили такива войни, е бил „милосърден“ и „не е бързал да се гневи“ на потисниците. (Псалм 86:15) Например той постановил, че преди да нападнат някой град, израилтяните трябвало „да му предложат условия за мир“, за да дадат на жителите му възможност да се променят и да избегнат битката. (Второзаконие 20:10–13) По този начин Бог показал, че „не намира радост в смъртта на неправедния, а в това неправедният да се отвърне от пътя си и да остане жив“. (Езекиил 33:11, 14–16) *
Дотук видяхме, че в древността Бог гледал на войната като на справедливо средство за прекратяване на потисничеството и злото. Но именно той — а не някой човек — имал правото да определя кога да се води една война и кой да участва в нея. А дали воювал безпощадно и жестоко? Точно обратното. Всъщност той мрази насилието. (Псалм 11:5) Дали възгледът на Бога за войните се променил, когато Синът му Исус Христос започнал службата си през първи век?
^ абз. 7 Веднъж например израилтяните претърпели поражение, когато нападнали амаликитците и ханаанците, след като Бог им заповядал да не го правят. (Числа 14:41–45) Години по–късно верният цар Йосия влязъл в битка без Божието одобрение и това прибързано действие му струвало живота. (2 Летописи 35:20–24)
^ абз. 8 Израилтяните не предложили условия за мир на ханаанците. Защо? Защото те имали 400 години да се променят. До времето, когато израилтяните дошли да воюват срещу тях, ханаанците като цяло били станали непоправимо зли. (Битие 15:13–16) Затова щели да бъдат напълно унищожени. Някои ханаанци обаче, които се променили, били пощадени. (Исус Навиев 6:25; 9:3–27)