По време на холокоста в Германия и окупираните от нацистите територии имало около 35 000 Свидетели на Йехова. Около 1500 от тях загинали. Не във всеки от случаите е известна причината за смъртта. Тъй като въпросът продължава да се проучва, с времето цифрите и фактите може да се обновят.

•  Как умрели?

•  Защо били преследвани?

•  Къде умрели?

•  Някои от жертвите

•   Екзекуции: Близо 400 Свидетели били екзекутирани в Германия и окупираните от нацистите територии. Повечето от жертвите били осъдени на смърт и обезглавени. Други били разстреляни или обесени без съдебен процес.

•   Сурови затворнически условия: Над 1000 Свидетели загинали в нацистките концентрационни лагери и затвори. Те умрели в резултат на тежка физическа работа, мъчения, глад, студ, болест или лоши медицински грижи. Поради нечовешките условия и отношение трети умрели малко след освобождението си в края на Втората световна война.

•   Други причини: Някои Свидетели били убити в газови камери, станали жертва на медицински експерименти или умрели от смъртоносни инжекции.

 Свидетелите на Йехова били преследвани, защото се придържали към библейските учения. Когато нацистките власти изисквали от тях нещо, което Библията забранява, те отказвали. Избирали да се подчиняват „преди всичко на Бога, а не на хората“. (Деяния 5:29) Ето две области, в които направили този избор:

1.   Политически неутралитет. Подобно на Свидетелите на Йехова днес, Свидетелите под нацисткия режим били неутрални по политическите въпроси. (Йоан 18:36) Затова те отказвали...

   •   да служат в армията и да подкрепят по какъвто и да е начин военните действия. (Исаия 2:4; Матей 26:52)

   •   да гласуват на избори и да участват в нацистки организации. (Йоан 17:16)

   •   да отдават чест на свастиката и да казват „Хайл Хитлер!“. (Матей 23:10; 1 Коринтяни 10:14)

2.   Изповядване на вярата. Макар че им било забранено да изповядват вярата си, Свидетелите на Йехова продължили...

   •   да се събират, за да се молят и покланят заедно на Бога. (Евреи 10:24, 25)

   •   да проповядват библейското послание и да разпространяват основана на Библията литература. (Матей 28:19, 20)

   •   да са добри към всички хора, включително към евреите. (Марко 12:31)

   •   да отстояват убежденията си, като отказват да подпишат документ, с който се отричат от вярата си. (Марко 12:30)

 Професор Робърт Герварт прави заключението, че Свидетелите на Йехова са „единствената група в Третия райх, която била преследвана само заради религиозните си убеждения“. a Другите концлагеристи се възхищавали на Свидетелите за твърдата им позиция. Един австрийски затворник написал: „Те не воюват и предпочитат да бъдат убити, отколкото да убият някой друг.“

•   Концентрационни лагери: Повечето от Свидетелите на Йехова умрели в концлагери като Аушвиц, Бухенвалд, Дахау, Заксенхаузен, Маутхаузен, Нидерхаген, Нойенгаме, Равенсбрюк и Флосенбург. Потвърдено е, че само в Заксенхаузен са намерили смъртта си около 200 Свидетели на Йехова.

•   Затвори: Някои Свидетели били измъчвани до смърт в затворите. Други умрели от побой при разпит.

•   Места за екзекуции: Свидетели на Йехова били екзекутирани главно в берлинския затвор Пльотцензее и в затворите в Бранденбург и Хале (Заале). Документирани са още 70 места, където били екзекутирани Свидетели на Йехова.

•  Име: Хелене Готхолд

   Място на екзекуцията: Пльотцензее (Берлин)

   Хелене, съпруга и майка на две деца, била задържана няколко пъти. През 1937 г. била толкова брутално бита по време на разпит, че направила спонтанен аборт. На 8 декември 1944 г. била обезглавена на гилотина в берлинския затвор Пльотцензее.

•  Име: Герхард Либолд

   Място на екзекуцията: Бранденбург

   Двайсетгодишният Герхард бил обезглавен на 6 май 1943 г., две години след като баща му бил обезглавен в същия затвор. В последното си писмо до семейството и годеницата си той писал: „Без силата от Господаря нямаше да мога да извървя този път.“

•  Име: Рудолф Аушнер

   Място на екзекуцията: Хале (Заале)

   Рудолф бил едва 17–годишен, когато бил обезглавен на 22 септември 1944 г. В своето прощално писмо до майка си той писал: „Много братя извървяха този път и аз също ще го извървя.“